Ето тук има повече информация за историята на модела Минесота.
http://arka-bg.com/index.php/2012-04-18-07-53-39/-i--

Аз лично харесвам идеята за системен подход и работа в мрежа в лечението на зависими. За съжаление по стар български обичай много хора се опитват да решават всички проблеми по един единствен начин, като в същото време отхвърлят и оплюват всички останали пътища и възможности. Виждал съм отделни лекари, психолози, проповедници от АА, представители на религиозни общности за зависими и всякакви други хора, воюващи фанатично с всеки възглед, различен от техния. Това ми напомня старата притча за слепците и слона. Ще си позволя да я копирам тук, защото ми е любима:

СЛЕПЦИТЕ И СЛОНЪТ
Идрис Шах

Зад планините имало един голям град, всички жители на който били слепи.
Веднъж един чуждестранен цар с войските си разположил лагера си в пустинята недалеч от града. Във войската му имало огромен боен слон, прославил се в много битки. Само с вида си той разтрепервал враговете.
Всички жители на града били нетърпеливи да узнаят: какво е това нещо – слон. И ето че няколко представители на обществото на слепците се отправили към лагера на царя, за да разрешат тази задача.
Без да имат и най-малка представа за това, какви са слоновете, те започнали да опипват слона от всички страни.
При това всеки, опипвайки някаква отделна част, решил, че сега вече знае всичко за това същество.
Когато се върнали, ги обкръжила тълпа от нетърпеливи граждани. Живеещите в дълбоко неведение слепци страстно желаели да научат истината от тези, които се заблуждавали.
Разпитвали слепите експерти подробно за това, каква е формата на слона и изслушвали техните обяснения.
Пипналият ухото казал: „Слонът – това е нещо голямо, широко и мъхесто, като килим”.
Този, който пипал хобота, казал: „Аз имам за него достоверни сведения. Той прилича на права куха тръба, страшна и разрушителна”.
„Слонът е могъщ и здрав като колона” – възразил третият, опипал крака и стъпалото.
Всеки опипал само една от многото части на слона. И всеки го възприел грешно. Те не можели с ума си да го обхванат целия: та нали знанието не е спътник на слепците. Всички те си въобразили по нещо за слона и всички били еднакво далече от истината. Създаденото от умозрението не води до Божественото. В тази дисциплина не може да се прокара път с помощта на обикновения интелект.