Напоследък много мисля за моите желания,за моите потребности,за приемането и за Бог в цялата тази работа.И някак схващам,че когато някое мое желание остане неосъществено и ситуацията е такава,че не мога да я променя,то това желание е ирационално.Нещо като излишък.Нямам нужда от това.Така се получава на практика,но това ми става ясно,след като мине време.Много си прав,че аз не знам кое е добро за мен,а също е какво е добро или зло по принцип.Наистина това са "дебели размисли" и по-добре да не се заигравам с тях.Но чух преди няколко дни размисли за Бог в едно телевизионно предаване с теософи.Наред с много сложните и философски обяснения,единият от професорите каза простичко,че Бог няма ирационални желания.Журналистът го попита какво значи това.И пак така простичко,човекът каза,че това значи да престанеш да ядеш,когато си се нахранил.Аз си го пренесох това твърдение в други сфери от живота си,в по-сложни взаимоотношения и ми се получи много добре като отправна точка в приемането изобщо.После от само себе си в главата ми прозвуча едно изречение от четвърта стъпка-"Гордостта идва да оправдае излишествата" и някак си затворих кръга.Е,засега и по отношение на определени мои проблеми.А иначе,кръгът никога не може да бъде затворен.По-скоро е като спирала-следващият кръг,просто се намира едно стъпало по-горе.
И така.Благодаря ти!