Днес когато се сетих за миналото си докато прочетох горният пост в съзнанието ми изплува моята предишна житейска философия. Как аз знам всичко и другите трябва да ме слушат. Как аз съм достигнал до дълбока житейска мъдрост, размишлявайки с бутилката пред мене. Мислех си, че всички имат проблем, а аз нямам. Ами сега разбирам, че алкохола ме е докарал до това безумие. Разбрах го в АА иначе щях да живея с мисълта до края на живота си, че никой не ме разбира и щях да се окопавам в алкохолизма си. В АА разбрах, че може да има и друг живот, че мога да видя хубавото от света който ме заобикаля и то да го видя трезвен. Да се опитвам да заживея нормално с хората около мен и да ги зачитам, а не да натрапвам безумните си мисли и идеи. Уча се да ценя това което имам, а не да търся нереалното и невъзможното. Разбрах, че не съм център на вселената, а просто съм някъде там. Благодарен съм за новия си живот и за това което открих. Сигурно може да е и по добре, но на мен и това ми е достатъчно. Не трябва да искам всичко, а само това което наистина ми е необходимо. Благодарен съм, че и днес съм трезвен и хората около мен още един ден ще си отдъхнат и ще могат и те да живеят. Благодаря на АА и програмата.