Хах ... пуста мъдрост, изтрябвала ми е.
Днес хванах да чета ... философски текстове. Отново! Ще мъдрея. Ей това винаги съм искала - да съм мъдра, да съм мъдра за възрастта си, да се откроявам с изключителни знания, с изключително дълбоко разбиране и схващане за нещата. Да не съм като другите отрепки, които вярват, че всичко, което хвърчи се яде.
Някой, доста преди мен е казал, че всичко е суета и гонене на вятъра. Търсил и изследвал мъдростта .. видял мъдрост и познание ... суета и гонене на вятъра.
Все повече се замислям колко вярно е това. Моите амбиции и стремежи, да доказвам все нещо, да съм все по-различна, да съм с по-различно схващане ... най-голямата глупост, защото всичко е, за да подчинявам. Никой гък да не смее да ми каже и да припада по моята велика гениалност и неповторимост, за да не ми лъсват слабостите.
Та днес, добре че ми се случи да кажа какво правя на глас, за да се усетя, че пак се впускам в дълбоките води на болестта ми. И всъщност да престана да правя това, което правя, а да се захвана с нещо полезно ... не с четене и търсене на смисли и мъдризми, които не ми носят полза. А да видя, че АА всъщност ми дава смисъл и то огромен, такъв, какъвто не съм имала до преди това и няма какво повече да търся в дебрите на философската мисъл.

А, иначе във връзка със съзависимостта ... много трепе. Ей така, добре че майка ми на няколко пъти ме е гонила от нас и ми е спирала кранчето, за да си видя малко от малко дереджето. Така или иначе ще умра от тая болест, поне да проявят милост към мен и да не ми я хранят. Не че не съм си намирала други начини за сдобиване с пари за алкохол, цигари и т.н., но друго си е като няма къде да се прибера, на уютно, чисто, където да ме обичат, да се грижат за мен, да ми прощават. Пък нали на това съм свикнала - вечно да вися на някой, та да ме обгрижват или пък аз да си мисля, че се грижа за някой и да мога да изнудвам. Особено най-длъжни са ми роднините. Ех, тези мечти за голямо и задружно семейство ... или по-скоро изисквания.
Ей тъй, да съм завързана за човек или хора ... че иначе няма оцеляване.
Сега започнах да разбирам и да виждам, че такова нещо като кръвни или роднински връзки няма. Всеки е отделен. Не мога да си позволя да навлизам в личното пространство на когото и да е .. нито майка, баща, брат, баба. Нито пък да позволявам някой да ми навлиза в моето лично пространство. Здравословна дистанция ... че лепенето по хората, по себе си съдя ми е просто в природата. Няма изтрайване ако не съм залепена някъде. Ако се лепях по Бог така, като по хората ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите