Благодаря на всички ви за тези постове,защото мислите за контрол,деца и нереалността,в която аз се намирам поради болестта си изпълват изцяло живота ми.Години наред се блъсках като муха в стъкло в страх и нечовешка паника за сина ми.Същата работа-трева,бездуховност,лоши приятели.А от моя страна,контрол,обвинения срещу него/как може да е такъв?!/,вина-ама и аз ако не бях пила,нямаше да се случи всичко това и после,айде пак отначало... и така,няма край.И си изработих няколко точки,които следвам неотклонно.
1.Синът ми си има своята Висша Сила и аз може да съм му майка,но не мога да се конкурирам с Бог.Разбира се,ако мога да попреча на тревата,алкохола и мутренския манталитет,ще го направя,защото едва ли това е волята на Бог,но работата е,че не мога и съм наясно с това.
2.Ще се моля за детето си и ще се опитам да вярвам.Да вярвам в него,да вярвам,че ще надделее доброто,което носи в себе си и което всеки човек носи и че ще се обърне към него.А пък "изследователските" му търсения,е,той така опознава света.Трупа си личен,житейски опит.
3.Ако аз съм добре и стабилно стоя на краката си,инстинктът му за сигурност ще си кротува и няма да мине в зоната на компенсациите.Но за да съм наистина добре,е,тук вече е цялата тази програма на АА,която Бог ни е дал.
4.Ако все пак се завърти кошмарния филм и сценарий в главата ми,извиквам в съзнанието си сцената от филма "Красив ум",в която професорът шизофреник,който НАИСТИНА виждаше образи,накрая се сдоби с невероятната сила да каже-"Махни се,ти не си истинска!"
И без да е като точка,напоследък много се смеем и то точно на ужасните му приятели.Той ги имитира,а аз наистина се попикавам от смях и съвсем искрено казвам,е,не,ама те наистина са много тъпи.А,той вика-аха,аха,чакай да ти кажа още...Е,всичко това не му пречи да се вижда с тях,но някак си ми има доверие и то не защото се правя на много готина.Има ми доверие,защото за първи път откакто се е родил,аз вярвам в него.