Дъщеря ми започна да споделя с мен миналата година.Сега е на 24 години.На 23 години дъщеря ми почувства необходимост да ми се доверява.

Първият ми спонсор в един момент ми каза:Ако ти наистина се чувстваш добре,хората около теб ще го усетят.Няма нужда да се напъваш да правиш кой знае какво за тях.Опитай се,наистина да си добре.Каквото и да значи това "добре".Не знам защо толкова силно му повярвах на моя спонсор.


Нямам представа какво правя и какво говоря.Но имам чувството,че дъщеря ми не се страхува вече да ми сподели нещо,за което бих я упрекнал или обвинил.Вярва,че ще я разбера,но няма да я упреквам.


Всъщност много добре си спомням.Може би още на втория месец в АА,аз постоянно исках да разговарям с дъщеря ми.Постоянно й разказвах за себе си.Само за себе си.Какво е ставало с мен и какво става сега.Разказвах,разказвах...Тя ме слушаше,слушаше...И веднъж ме попита:Тате,ти защо досега не си общувал така с мен?Нищо не й казах.

Но за себе си знаех-като не можех да оправя своя живот,пиех...Постоянно я наставлявах,постянно й казвах какво не трябва да прави,исках да покажа колко много го разбирам живота,как трябва да чуе "какво й пее радиото".Точно така,много го използвах този лаф:"Чуй,к'во ти пее радиото!"Сиреч,аз всичко знам,с всичко съм наясно...Ами как да има желание дъщеря ми да разговаря с мен,да ми се доверява?

Това е само моят опит.