Дядо беше майстор.Точно майстор.Ремонтираше велосипеди/на село казвахме просто колела/,пушки,шевни машини..,а бе,какво ли не ремонтираше.И железар беше.Много хора идваха вкъщи,в работилницата му,я нещо да им поправи,я на сладка приказка.Дядо разказваше,все негови истории,за баща му,за родата...и все майтапи.И в най-тъжните неща вкарваше тънка ирония или самоирония.Смешно да става.Не обичаше дядо страданието.И каквото и да се случи ще каже:"Майната му и толкоз."Почти всеки ден като се наработи отиваше в хоремака/така казвахме на единствената кръчма в селото/.И винаги весел се връщаше,никога пиян,сядаше при баба на пейката и започва да й разказва кого видял в хоремака,какво чул,какво си говорили с този или онзи на масата.Баба го слуша,усмихва се,някъде ще изцъка с език,някъде ще възкликне нещо,ще разкаже кой е минал покрай оградата,какво е свършила из двора,какво е сготвила...Дядо я слуша и накрая неизменно казва:"Ееее,Хино,кога я свърши толкоз много работа."Баба нищо не казва,но грейва цялата.Някой път дядо я пита:"Днес ходи ли на църква ма,Хино?"Тя загадъчно отговаря:"Не съм.Няма всеки ден да Му се показвам.Запалих си кандилцето,помолих се...И хайде,нещо да свърша."Понякога я питах моята баба на кого се моли и за какво,а тя ми отговаряше:"Е,на кого...Когато му дойде времето,ще разбереш,баба."Гледах я,нищо повече не я питах,но много особено се чувствах и много дълбоко потъваше този въпрос в мен:"Какво е това време и кога ще дойде?"Сега си давам сметка-баба е била силно вярваща,да не казвам религиозна,но никога не ми е говорила за Бог,но походката й,плавните,меките движения,никакво бързане,цялото й поведение в спомените ми за нея днес доказва само едно-Той просто е присъствал в дните й.Светица.За мен.Без да е обявена за такава от Православната църква.Тя е моята кръстница.Тя ме е кръщавала в църква.Били сме само тя,аз и попа.Баба не обичаше данданиите.


Много любов и спокойствие получавах от баба и дядо.Ама аз не бях спокоен.Обичах данданиите,глъчката,шумотевиците.Ха,сега де.Всичко около мен е мир и любов,но в мен "бури и урагани".И това чувство във всичко да побеждавам,да съм единствен,неотразим,всемогъщ.Понякога съм чувал татко тихо да казва на майка:"Пене,има някакъв перушанлък в този Sandu.Умен,а пък все щуротии прави.Не се спира.В градината,в училище кротува,а пък..."Майка го прекъсва:"Нищо,Геца,ще му мине.Малък е."Бреее,не пораснах.И все не идваше времето.Първо щуротии,после алкохол,щуротиите станаха грандиозни простотии и времето не идваше.Мисля,че дойде.


Благодарен съм.И днес съм трезвен.Току що жена ми влезе да си пие кафето.Тихо,не ме закача.Дъщеря ми спи още.Аз след малко тръгвам за работа.Денят започва и го усещам в тази минута такъв,какъвто е.Не си го измислям.Каквото и да значи това.


Всичко това за мен.А на вас-както ви харесва.