Скоро се наложи нещо по преподавателската си работа да се информирам. Имам диплом за учител. Така и не работих по професията си. Та сега се наложи да се информирам дали мога да преподавам и какво ми трябва още като лицензи за целта ми. Същевременно и прочетох обява, по която мога да кандидатствам. И ме хвана един страх. Разбрах от какво идва, след като си направих един бърз инвентар, какви са ми мотивите. Всичко лъсва тогава, като си напиша мотивите. Та не кандидатствах. После ми се възвърна душевното спокойствие. И се сетих нещо, т.е. подсети ме Някой. Като ученичка се страхувах от учителите, като станах учителка се страхувах от учениците. Механизъм неотказан. Та страха при мен, алкохолика не е добър съветник. Но го има. В различни форми. Когато съм честна пред себе си и отделям място, за да остана трезва, в моя живот и то приоритетно, живея добре без алкохол и мога да израствам духовно. Понеже съм изостанала там. Не защото съм се вманиачила да изпълнявам някакви религиозни ритуали. Аз имам нужда да наваксам духовното изоставане. Примерно, да не мога да преживея някаква болест в семейството, поради страха като алкохоличка. Да бягам от проблема и да не се науча или да придобия опита от срещането му с лице. Много съм благодарна днес, че прочетох нещо за духовния опит в АА във форума на АА Стара Загора от моя сестричка грижливо преведено. Благодаря.