Здрасти!Поздравявам те.Много точно го казваш-сух.

Aз не пих капка от 1998-2006 година.Жена ми не пие от 1996 година до ден днешен.Дъщеря ми не пие от три години и половина.Аз днес правя 14 месеца и половина откакто съм в АА и точно толкова без капка алкохол.Жена ми дойде в началото на две сбирки,призна,че е алкохоличка,прочете преди мен Голямата книга/тя много обича да чете,особено духовна литература/ и в един миг ми каза:Имам неистовото желание да взема бял лист и да напиша каква егоистична кучка съм била.Толкова.Остана с желанието.Обаче и днес е суха.Дъщеря ми дойде в АА два месеца след мен.Може би след един започна да практикува със спонсор Програмата на АА и само след близо два месеца спря ксенакса,който я държеше суха три години.Обидена на спонсора си,спря да идва в АА.Не пожела да продължи да работи по Програмата на АА с друг спонсор.За мен,нито спонсора й е виновен,нито дъщеря ми е виновна.Обаче и днес тя е суха.Жена ми скоро ми споделя:"Мисля си,когато човек таи дълбоко в себе си нещо за себе си,което не му харесва и факта,че никой не знае за това го изпълва с вярата,че това нещо просто не съществува,ама не е така.Гнети го."И тук жена ми спира.Обаче е суха.Аз казвам едно-мхммм...Толкова от мен.Аз съм благодарен,че и жена ми,и дъщеря ми са сухи.За времето,в което съм в АА,осъзнах,че не мога да налагам волята си на никого,не мога вербално да "възпитавам" никого,не мога да съдя никого...Ами то на пръв поглед излиза,че нищо не мога да правя!Само да се съобразявам с другите,да ги оставя да правят каквото си искат.И най-накрая какво излиза-аз съм една нула и се оставям всички да ме мачкат.Аз да не съм глупак да се оставям да ме мачкате,бе?!С тази логика съм живял през тези осем години,когато бях сух и всеки ден се чудех защо като все правилните неща правя,не се чувствам добре и меко казано все съм нервен,все нещо ми пречи и никой не иска да разбере колко съм прав,а пък нещастен.Обаче в главата ми щръкваше тази мисъл-аз не пия,аз съм сух...КАКВО СТАВА?Аз съм щастливец,безумен щастливец!Как през тези осем години не ми дойде на ума да отида на психиатър?Ей,това за мен е Милостта на Бог.Е,как става сега тая работа хем съм сух,хем съм гневен,хем продавам двата апартамента на жена ми,хем съм интелигентен,хем бизнес правя и нищо не върви...И изведнъж-Милостта на Бог.Аз да не съм луд,бе?Аз да не съм сектант,бе?Ами през тези осем години на СУХОТА/гледай сега тази дума колко послания носи,ако имам уши да ги чуя/бавно,търпеливо,толерантно и с любов,Нищото показва,че моето всемогъщество е плод на болното ми его.Аз може и да съм интелигентен,но нямам здрав разум.Това последното е отговор защо в един момент на 2007 година,един "проблем" с дъщеря ми ме извади от равновесие и реших да се успокоя със сто грама уиски.Може би месец,може би два останах с тези сто грама.Ето я най-голямата заблуда за мен в онзи момент-осем години съм сух,изпих само сто грама,аз нямам проблем с алкохола.Проблемът е в околните,в ситуациите...Колкото съм по-всемогъщ,колкото по-болно е егото ми,толкова по-дълго съм в "истината"-аз съм като другите-до началото на 2010 година пих много внимателно-хората разговарят,смеят се и между другото пийват,а аз напърчен само мисля,че повече от 200 грама не трябва да пия и като ги изпия започва ужаса-яко ми се пие,ама стискам контрола.Как съм издържал така три години-не знам,имам отговор,но няма да го споделя днес.Само казвам,че до 22.06.2012 година шеметно се спусках по надолнището и се озовах там,където бях в началото на 1998 година."Малка" разлика този път.През 1998 година изпаднал в безсъзнание в трамвая се опомних в ИСУЛ на операционната маса-перфорирана язва на дванадесетопръстника.Скачам от масата и всемогъщо съобщавам,че не желая операция.Казват,че съм се подписал за съгласие.Не помня.Разревавам се и викам-НИКАКВА ОПЕРАЦИЯ!!!Лекарят "кандиса",но казва,че веднага трябва да ми направи гастроскопия.Правят ми.Чувам все едно от отвъдното,че кръвоизливът е спрял,слагат ми сонда,системи и в първите два-три дни ми преливат-2 литра кръв.След две седмици излизам чисто нов.Започвам разделно хранене,туризъм,фитнес.Никаква мисъл за алкохол и цигари.За цигари след петата година,да.Това да.Но за алкохола не е било така.Заблуждавал съм се.Но за заблудата как и кога я осъзнах малко по-нататък.Такаааа...На 22.06.2012 година се събуждам.Този път не в ИСУЛ,не на операционната маса.Събуждам се вкъщи.Сам съм.Жена ми е на работа в Гърция за четири месеца.Дъщеря ми месец преди това излезе на квартира след един мой запой.Не помня какво съм говорил,нито на нея,нито на жена ми.Жена ми след запоя каза,че остава при мене,но ме моли да спра да пия.Обещавам и на следващия ден отново пия.Жена ми временно се спасява като отива в Гърция и един Бог знае колко молитви е отправяла с едничката надежда като се върне от Гърция аз да съм трезвен.Пропуснах нещо много важно.Всъщност за мен е важно и няма да обяснявам защо.Не помня точно кога но в 1997 година след един мой грандиозен запой отивам в църква.Аз съм кръстен от баба ми в православна църква.Баба ми за мен беше светица.Ама аз не ходя на църква,първо щото не съм "набожна бабичка" и второ дълбоко у мен непоклатимо и недосегаемо израства,избуява гигантското ми всемогъщество и желязна моя логика,които с днешна дата, честно и проумяемо, казвам ме доведоха до алкохола.Непроумяема за мен е болестта,както казва един алкохолик.И не ми върши работа да я проумявам в дълбоко интелектуални разговори и размисли.Като никой и нищо от света,който ме заобикаля не ми съдейства в моето всемогъщество и моята логика,щрак,ама ей,така от Нищото се появи алкохола.Всякаква празнота и всякаква сухота запълваше у мен този алкохол.И колко хубаво-когато се насера спирам алкохола.По-късно,насирам се,но не мога да спра алкохола.И пак колко хубаво-ходя да се извинявам на този или онази,получавам извинението,одобрението,съжалението-не се притеснявай "миличък",карай сега,напил си се,случва се...И аз след два дни пак на черешата.Да,ама в един ден на 1997 година хем съм насран,,хем няма вече кой да ми приема извиненията и изведнъж забравям,че не съм "набожна бабичка" и хоооп - ето ме в църквата сред иконите и свещите...Тръшкам се на колене на пода,никой и нищо не ме интересува - моля се Нищото да ми изпрати болест,от която да се разболея,да не умирам и да спра да пия!"Сетила се Мара да се побара."Ей,това съм бил аз в онзи момент.Но Нищото е милостиво-както казах-ИСУЛ и после подарък-осем сухи години.Днес съм благодарен.Без тези сухи осем години,днес нямаше да съм трезвен,нямаше да съм в АА,каквото и да значи това.Яко се отплеснах.И не знам от един момент нататък в предишната нощ/нощта на 21.06. срещу 22.06.2012 година/ къде съм бил с колата,с кого съм бил,какво съм правил?Първо слязох пред блока да видя дали колата е долу.Там беше.Здрава беше.Следи от кръв никъде по нея нямаше.Успокоих се,че никого не съм ударил или убил и съответно изчезнал.Ама на секундата нова лудост-ами,ако съм я мил колата и не помня?Дано телефоните ми не звънят през този ден.Господи,дано телефоните ми не звънят през този ден!Качвам се вкъщи,включвам лаптопа и изписвам в гугъл-алкохолизъм.Защо я пиша тази дума?Да не би да съм алкохолик?Аз съм успешен-имам жена,дете,образование,работа..,ама и два продадени апартамента,един купен за 110 000 евро на кредит и още кредити.И повечето от тези неща съм направил в осемте сухи години и съвсем малка част в трите години "контролирано" пиене.Кликвам,след като съм изписал алкохолизъм и излизат всички знайни и незнайни клиники,центрове...за алкохолици.Ама аз не искам това.Аз имам нужда от помощ,ама не искам лекари,психолози,психиатри,и най-много не искам хапове.Кракът ми не беше стъпвал дотогава в клиники за душевно болни,а не искам да ги чувам и да ги виждам.За това днес имам отговор.Няма да го споделям.Който има очи,от написаното ще го прозре.Ако го напиша,най-много да създам у някого усещането,че го насилвам,командвам,манипулирам...И толкова се нуждая от помощ,искам да спра да пия,не знам как да стане.Сетих се,разбира се пак да отида в църквата.Ама нещо ми казва-ти шест години ходи в църква да се молиш,я за някой кредит,я за някоя и друга материална хубост...Имах усещането,че съм предал Нищото след случката в 1997 година.Досега не съм го казвал-толкова отчая бях,толкова никакъв изход не виждах...И ми светна.А бе,я изпиши думата "алкохолик".Готово.Излиза едно малко бяло правоъгълниче колкото визитна картичка.И в него-черно на бяло скромно изписано:ГРУПА НА АА "ИМА ИЗХОД",адрес и три номера на мобилни телефони.Каква е тази група,какво е това АА-изобщо не си задавам тези въпроси и въобще не ме интересува.Избирам първия номер-никой не вдига.Избирам втория номер-пак никой не вдига.Избирам третия номер и чувам женски глас-алоо,който преди да ми е казал нещо друго сякаш ми донесе всичкото спокойствие и доверие.Помня какви въпроси аз задавах и отговорите,които ме удовлетворяваха.Гласът говореше и нещо друго,но то беше за мен нещо като звуци,нищо не разбирах,не чувах,изпитвах спокойствие и не исках нищо да чувам.От това състояние ме извадиха две разбираеми думи за мен,това като за финал-ИМА ИЗХОД.Същата вечер-петък,22.06.2012 година бях на първата си сбирка на АА.Никак не ми хареса,че говорят за една Програма и за Бог.Обаче бях спокоен,от този миг на мен не ми се пие.И днес не ми се пие.Благодарен съм на този глас-за мен този глас е посланието,в този момент мисля,че се е появило у мен честното желание да спра да пия и да сменя посоката на мисленето си.Благодарен съм на първия си спонсор,благодарен съм на втория си спонсор.Благодарен съм на всички алкохолици от АА.Благодарен съм на Програмата.Благодарен съм на Бил У.,Д-р Боб и Д-р Силкуърт.Благодарен съм на Бог.Защо на последно място пиша Бог?Ами защото един алкохолик на една сбирка в Стара Загора ми отвори фонтанелата за нещо невероятно.Той каза нещо такова-"Аз живея на Земята,Тук и Сега.Искам да виждам практически резултати от Програмата в живота си."Да бе,за това са стъпките от 4-та до 12-та и то всеки ден,ден по ден.Можех да си остана в първите три и да си стоя в мислите на колене,както в онзи далечен ден на 1997 година.Сега точно какво правя по стъпките,с кого го правя и как го правя е само за мен.Не мога да го споделям,защото не съм сектант.Каквото и да значи това.Но мога да кажа-събуждам се с благодарност,защото не съм всемогъщ.И веднага след това първа стъпка.Тя е моя изповед-"Признахме,че сме безпомощни пред алкохола и че животът ни е станал неуправляем."Не се боря с алкохола,защото той ме победи.И съм свободен.И пак-каквото и да значи това.

Всичко това за мен.А на теб-както ти харесва.