Истина е това, което си написал. Изживях го на гърба си, майка и татко и приятелите ми си промениха отношението към мен заради пиенето ми, и ми беше много мъчно. Обвинявах ги, исках си доброто отношение и уважение, но същевременно продължавах да пия, да деградирам и да се провалям и пропадам, и ставаше все по-ужасно и мъчително.
Още е пред мен образът на братовчедка ми, много близки бяхме, и ми е много мъчно, че я няма, и изпитвам страх, че може и аз да свърша като нея.

Заради всичко това нямам право да си играя на живот и смърт и да експериментирам. Аз лично видях, че АА работи, Програмата на Анонимни алкохолици за мен е най-скъпоценното лекарство на света.

Още, добре помня това, което превеждах, алкохоликът, който е трезвен, и е намерил някакво душевно равновесие, трябва да помни винаги, че е болен, и трябва да се щади, и да води един прост и умерен, и още, духовен начин на живот, иначе рискува здравето си и живота си.

Понякога полемиката тук излиза от добрия тон, и това ме товари, даже ме плаши, както всеки друг предполагам, и ми се иска това да не е така, обаче съм си изяснила, че това е моят егоизъм и егоцентризъм, да искам да е така, както аз мисля, че трябва да бъде.
Така че, нещата са точно такива, каквито трябва да са, и ги приемам.

Принципите водят пред преди личностите, аз съм за принципите, така че всичко е ок, както се казва сега.
Анонимността вече започвам да я осъзнавам какво представлява и ще се науча да я живея.

Анонимни алкохолици трябва да продължат да се развиват, да имат много привлекателен вид пред обществото, и да бъдат интелигентната алтернатива за страдащият зависим от алкохол.

Редактирано от kethen на 14.07.13 21:38.