|
Ще те питам само едно: ти как се докара до състоянието на умиращ алкохолик?
Не си ходила на училище?
Пораснала си в пещера?
Ще ти отговоря само веднъж и няма да го повтарям. Докарах се дотам, защото съм алкохолик. А "алкохолик" не означава единствено наливащ се с алкохол индивид от мъжки или женски пол. Ако още не си разбрала, че алкохолизмът е заболяване а не хрумване или прищявка, няма никакъв смисъл да се мъчиш да проумееш, по-добре се откажи.
Умиращ алкохолик се става, когато човек сам си постави за цел да пие, колкото може повече - заради ЛИЧНИ изгоди.
Като се докара до умирачка, се сеща да ревне "вайййййй! съжалявайте ме, помагайте ми!"
- защо да ти помагаме, бре?
Не знам за какви лични изгоди става въпрос. Знам че алкохоликът пие, за да може да живее, че пиенето е извън всякакъв негов контрол и воля, че наистина става въпрос за живот и смърт. Но това сигурно си го прочела хиляди пъти в този клуб и явно пак не можеш да го проумееш. Гневът, обидата и омразата към "твоя" алкохолик е толкова голяма, че я прехвърляш към всички останали, без да си заваш сметка, че така не можеш да помогнеш нито на него нито на себе си, само злобата става по-голяма и познай кого тровиш?
Не съм те молила да ми помагаш, за какво изобщо говориш в последното изречение? Наистина си толкова заслепена, че слагаш всички под общ знаменател.
Не си струва да се хабя тук.
Благодарско, че ми спестихте дилеми и угризения дали си струва да си хабя добрите чувства за настоящи и бивши пияндета. По-скоро не. Вие сте си общност, секта, самодостатъчни, неизменно неразбрани, извънземни, всеки обикновен добронамерен човек, когото срещате в живота си, е АУТ! Наритан, да си гледа работата.
Ми на хората им писва, и дори да са майка, баща, деца, приятел и любовник, инстинктът за самосъхранение в един момент включва и наистина отиват да си гледат тяхната си работа.
Свиквайте да ви пренебрегват - изборът е ваш.
п.п. баща ми е алкохолик. Благодарско, че ми се изясни картинката, да не се поболявам от угризения.
Да, права си. Не си струва. Ако се чувстваш наритана и отхвърлена от близък човек, страдащ от алкохолизам, има изход и за теб, наистина. Може би ще намериш такива хора, които са намерили начин да живеят своя живот, без зависимост от зависимия. Ако ги откриеш, може би ще намериш общ език и лечение на съзависимостта.
Алиса, не се чувствам пренебрегната, напротив. Чувствам се обичана, закриляна, пълноценна, силна, независима от хората, от техните мнения и настроения. Чувствам се едно с всички хора, без да изпадам в състояние на зависимост от тях. Любовта е отговорът.
И последно - баща ти не е виновен че е алкохолик. Просто така се раждаме, но това сигурно си го прочела тук пак хиляди пъти, без да можеш да го проумееш, заслепена от чувство на обида. Моят също беше, но си отиде. И през у не ми минава да го обвинявам за своето състояние. Всъщност никого не обвинявам., защото съм благодарна. Благодарна съм за болестта си, защото измъкването от нея ми показа вълнуващ път към себе си и към духовното ми Аз.
Да, знам. Има много пътища към духовното пробуждане и всеки един от тях е добър. Моят път беше този и се радвам че сработи. Защото това е най-ценното нещо, което получих от възстановяването си.
Успех на всички търсещи.
Усмихни се, има изход.
|
Re: Сърце пълно с благодарност [re: Aлиca.]
