Вдъхновение – колко подходящо! Благодаря ти за споделянето, защото в момента имах нужда да видя тази дума – вдъхновение.

Това усещане, чувство или каквото е, напоследък се беше изгубило при мен. Забравих го, не го чувствах, дори не съм искала да го почувствам отново. Но сега си го искам. Хах. Правя заявка, колко съм нагла...

Виждам, че вдъхновението може да дойде само от Бог. По един или друг начин идва, когато искам да го видя. Когато съм „сляпа” и „глуха”, колкото и възможности да бъда вдъхновена да имам, те ще си останат просто ей така, в миналото, неизползвани, пропилени, загубени. Затова и се опитвам в момента, само в този момент да видя това, което би могло да ме вдъхнови. И го виждам.


Ти споделяш, разкриваш частичка от теб, може би една от най-съкровените ти истини, преживени, премислени, почувствани. Колко велико е това нещо ...

Рядко се замислям, че в АА човек идва и излага на показ болезнени или пък хубави и приятни свои преживявания и истини. Оставяйки настрана идеята за болестта с всичките й проявления, макар че почти всичко опита до това, алкохоликът излага на показ своята истина. До колко е истина не знам, но е неговата, личната истина – вярна или грешна, няма значение.
Аз правих това. И продължавам да го правя. Опитвам се без излишни емоционалности и драматизиране просто да кажа това, което мисля, чувствам, преживявам. Рядко се замислям дали помагам или вредя. Все пак за нещата, които казвам нося отговорност. Но пък често се замислям колко много другите ми помагат и колко важно е това за мен.

Всяка една трудност, през която съм преминавала откакто съм в АА ме е калявала по някакъв начин. Под трудности, имам в предвид най-често моите детински глупости, които аз възприемам като страшни и фатални и така ги и изживявам. Много „обичам” моментите, когато в рамките на 2-3 дни, започват удари от всички страни и всичко, което може да се обърка, се обърква. Тогава рано или късно отново клякам, отново виждам безсилието си, виждам неуправляемия ми живот. Което е хубаво, защото се смирявам. Тогава наистина не просто знам за какво става въпрос в Първа стъпка, но тогава я чувствам. След това ставам по-кротка, по-благодарна, по-търпелива и носът ми не е чак толкова навирен хах. После малко си поемам въздух и айде пак наново - капитулация. Доста пъти имах усещането, че нищо няма смисъл. Дори сега си имам една прясна, прясна такава ситуация. Виждам и чувствам безсмислието, усещам нещастието си, съответно апатия, самосъжаление, драма и всичко изплува наново. Но има нещо, което дори и в моментите, когато най-силно съм решавала, че АА не е за мен и ще се „отказвам”, ме кара да продължавам да се връщам. И това ще мине... След това виждам, че нищо толкова страшно не е станало, жива съм, трезва съм. Но само днес е така, наистина. За утре не знам.


Във връзка със съденето бих искала да кажа, че когато се опитам да не съдя, виждам толкова хубави черти и качества на другия човек. Също така виждам уязвимостта, понякога слабостта, страха. И наистина виждам, че другият човек е просто дете на Бог със своите си страхове, слабости, прибързаност, нерешителност. И когато успея да видя болестта на другия човек се моля да бъда толерантна и да го приема. Но не да го приемам по този насилствен начин – защото така трябва, а наистина да се моля да почувствам това приемане. Защото за всеки има място под слънцето и вярвам в това. Също така вярвам, че човечността я има у всеки. Без значение колко прогресирала е била болестта, имам примери за човечност и всичките тези неща като смирение, любов, толерантност, разбиране, търпение и т.н. Това е и причината да вярвам в Програмата. Защото дори, когато реша, че усещам, че на мен не ми действа и няма резултати, аз виждам резултатите при другите и когато бъда извадена от болестта ми, виждам, че и при мен има безкрайно много резултати, макар и за толкова кратко време.

И най-накрая, за да завърша – За мен всичко опира до това –

"Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум."

"Да възлюбиш ближния си както себе си"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите