Двама тежко болни лежаха в една болнична стая.Единият от тях имаше право да сяда в леглото си за по един час на ден през, което време правеха дренаж на течността задавяща дробовете му.Неговото легло се намираше до единстеният прозорец в стаята.
Другият човек трябваше да лежи през цялото време на гърба си.Двамата мъже си говореха с часове.Говореха си за техните жени ,семейства ,домове,работа ,за службата в казармата,къде са ходили на ваканции.Всеки път когато мъжа до прозореца успяваше да седне ,започваше да описва на своя съквартирант всичко, което вижда през прозореца.Мъжът на другото легло живееше за тези ежедневни едночасови моменти в които на лицето му се разливаше усмивка и се разведряваше от оживлението на външният свят.Прозорецът гледаше към парк с красиво езеро казваше този, който можеше да седи.Патици и лебеди плували във водата докато деца си играели с разни модели корабчета.Влюбени се разхождали за ръка всред цветя във всички цветове на дъгата. Благородни дървета изящно допълвали живописната картина,като в далечината се виждали покривите на града.Докато мъжът до прозореца обясняваше в тънки детайли това ,което виждал ,другият си затварял очите и си представял образно описаните сцени.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описаваше един парад който минаваше под прозореца.Въпреки ,че другият мъж не можеше да чуе музиката ,той обаче виждаше в ума си всичко понеже господина до прозореца описваше с много точни думи видяното.Изведнъж една неочаквана мисъл се заби в главата му:Защо този да има цялото удоволствие вижда всичко това ,докато аз нищо не виждам?
Не изглеждаше честно.Докато мисълта започваше да го обзема в началото човекът се срамуваше.Но после дните се занизаха и той изпускаше все по-вече и по-вече събития и гледки,неговата завист се превръщаше в натрапчиво зломислие и прерасна в негодувание и злоба.Започна да мъти черни мисли и изгуби съня си .Той трябваше да бъде до прозореца...и тази мисъл сега контролираше живота му.
Късно една нощ,докато лежеше по гръб и гледаше тавана,човекът до прозореца започна да кашля .Той се давеше от течността в дробовете си. Другият гледаше с премрежен поглед от леглото си как борещият се за живот човек до прозореца се присягаше към звънеца за да повика помощ. Човекът от другата страна на стаята слушаше и не се помръдваше и не натисна копчето на своя звънец за да викне сестрата ,която щеше да дотича веднага.
За по-малко от пет минути давенето спря ,а заедно с него и звука от дишането му. Сега настъпи тишината -смъртоносна тишина се разстла .
На следващата сутрин ,дежурната сестра влезе за да донесе вода за сутрешното им миене . Когато намери безжизненото тяло и се натъжи и се обади на болничният прислужник да прибере тялото...без думи и без шум.
Щом благоприличието го разреши ,другият мъж попита дали ще може да бъде преместен на леглото до прозореца.Сестрата се зарадва да направи смяната .Бавно и болезнено се намести на един лакът за да хвърли първият си поглед навън през прозореца.
Най-после ще има радостта да види всичко това сам .Поизправи се и бавно се се обърна за да погледне през прозореца до леглото .
Той гледаше към бяла стена .


Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!