Аз не се опасявам от нищо, само смятам,че някои хора не са се променили на йота от мига, в който за първи път съм се "срещнала" с тях.
Знаеш ли, Алоун, едно време много се страхувах от Алки, всички се страхуваха от него, всички ,които отказваха "спонсорството" му и по някакъв начин се съпротивляваха на идеята за АА, а те се съпротивляваха заради налудничавите му писаници най-често.Много хора си тръгнаха от клуба заради него и малката кликичка, заформила се околовръз...хора, които бяха наистина стойностни-умни, интелигентни, емоционални... . Аз тогава много мислих, анализирах и се чудех защо така - мен ме беше страх от него, защото в представите ми имаше митичен образ на Гуру, нещо като господ(нарочно не го пиша с главна буква) на АА. За другите-немога да съм сигурна. Лесно е като си със спиртосан мозък, треперещ, объркан, отчаян и нестабилен, някой като Алки (който не пие от 100 години поне, направил е колкостотин сбирки беше по света и е спонсор на всички нови във форума) да може да ти повлияе и то доста силно, разтърсващо.Защото ако не се подчиняваш сляпо на неговите напътствия ставаш враг и започват атаки по всички флангове - открита война във форума, компроментиране, лични съобщения, изобщо една масирана психоатака .
Сега не ме е страх от този "герой" и никой във форума не е емоционално зависим от него или от някой от "заверата" и това е много дразнещо за Гуру и компания. Не припадаме по Голямата книга, не я анализираме от сутрин до здрач, не му се изповядваме лично в така наречената работа по стъпките, където е хубаво да си изпееш и майчиното мляко, иначе не си достатъчно честен и не работиш достатъчно усърдно...и т.н. и т.н. Много са нещата, които знам и съм мислила и анализирала...събирала съм в годините в този форум зрънце по зрънце информация, мъдрост, опит, горчивина, болка....Благодаря,че го има този форум.Благодаря,че съм срещнала всеки един човек във форума, включително и Алки, Алкажа, Лордез...
Но най-много се радвам,че ви има вас, истинските , нормалните, пълнокръвни хора с човешко лице и поглед на нещата, с които наистина може да се говори!
Благодаря ви, приятели!
(и се извинявам за лиричното отклонение, но нали съм на" няколко коняка" и бързах да пиша от "едностайната си панелка в опушена София", че да може да ме чете "преуспелия брат Алки със скъпата си къща на океана":))
Редактирано от mercurial на 28.06.13 22:03.
|