|
Кате, няма нужда да те уверявам, защото ме познавяш донякъде. Само ще ти споделя, че когато влязох в този форум, положението беше съвсем същото. След това се зарових от самото начало и прочетох всички постове, защото истински търсех помощ. Когато човек истински търси помощ - то той я търси.
Та искам да ти кажа - сама погледни и виж, че положението беше същото и това не ми попречи да видя кой е наясно с нещата и кой може да ми предложи нещо реално за моят проблем.
Положението беше същото - алки споделяше своят опит, сила и надежда, а една банда философо-теоретико-мрънкалници ревяха като вдовици за сап /сапът е дръжка на земеделско сечиво и го употребявам в смисъл, че вдовиците горят от желание да работят. Това с вдовиците в съвремието няма смисъл, понеже нали се сещаш, че сега има фейсбук и свобода в личните отношения. Но това е друга тема/.
Та ревяха пак една глутница, които си търсеха някой виновен аз нещо и на корем философстваха.
Това не само че не ми попречи да видя кой може да ми предложи нещо работещо, но и ми помогна. Сега основните ревалници са други, но темата на реването е същата. Тогава бяха ледиводка, пътник и разни други тарикати. Надявам се да са добре.
Кате, искам да ти кажа - няма как да налееш на някой акъл и да го накараш да се държи по определен начин. Както казваше дядо ми: "Да е п..ирон, та да им го набиеш. А то акъл не се набива" Насила не можеш да дадеш.
На тебе ще ти кажа да не се притесняваш за новите. Алкохолиците може да сме всякакви, но определено не сме тъпи. Ако някой е готов да приеме помощ - той ще види истината. И за тебе ще е по-добре да не съветваш морално, а просто да споделяш какво те е измъкнало от лапите на алкохолизма. А който има уши - нека чува.
Имам си и собствен, личен опит защо нападах хората постоянно. Всичко ми беше наред. Уж. Работа, мангизи, дом, жена и т.н. Но защо продължавах да имам проблеми в личните си отношения, не можех да се контролирам, бях жертва на депресията? Като бясно куче търсех нарушители. И ги намирах - по кръстовищата малоумниците караха неправилно. Съседите събаряха блока от ремонти или гледаха тъпи сериали на максимален звук. Някой ме гледаше накриво. Сервитьорките се отнасяха с мене все едно бяха атомни физици. Държавата затъваше. Дебилите успяваха. Не се чувствах добре.
И всеки, който се чувстваше добре, за мен беше лична обида. Заравях се все по-дълбоко в тинята и хората, които се опитваха да ми помогнат - те си навличаха моята откровена омраза.
Не е приятно да се гледат проявите на тази болест.
Но всичко е в реда на обичайното. Ние сме полезни със своят опит, със своето лично преживяване, със своите лични действия.
Ако само се разровиш назад във форума ще намериш стотици постове на темата "какво ще кажат новите като влязат....аз никога нямаше да ви повярвам, ако се карахте така....този го харесвам, а този не го харесвам.....това е много хубав пост и ако го бях прочела тогава, то щях да дойда на аа.....ама аз четох на друг постовете и заради него не дойдох...."
Не е нужно да си голям мозък - просто почети назад и ще видиш, че много хора оправдават зора си с това, че не ми харесвали писането. Мдааа. На крива ракета й пречи обикновено космоса.
Много интересно е ако някой друг изкарам виновен за моите действия. Ще имам право, но пак контрата е в мене. Дори и друг да ми е виновен - става въпрос за моят живот. Нося отговорност за моите действия. Все мъдри приказки.
Мога да пиша неща, с които да се харесам на този и на онзи. Или да се държа уж принципно, а иначе да заформям конформизъм.
нали се сещаш - примерно ако нещо искам да си върна на алки за някакво нарушение и да почвам да се правя на ущипан и да лайквам или по-точно да насъсквам някой срещу него. А на алки постоянно да му го набивам, че еди какъв си бил и еди какъв си. Много са ми го играли този номер и наистина съм благодарен, че това ме научи много да си върша нещата без да се интересувам от кучетата около кервана. Нали винаги ще има луна и ще има разни, които ще вият. Нормално е. ИЛи поне е обичайно.
Но аз си знам какво върша и какви са резултатите. И доста хора са наясно. Та целта ми не е някакви философи, които търсят накъде да си изкарат зора, дали ще ме харесат или няма да ме харесат. Целта ми е и други да получат шанса, който ми беше даден на мен.
Благодарен съм на Алки, че не спря да споделя, въпреки цялото лаене.
Чрез него получих достъп до Програмата на АА, до АА и мога спокойно да кажа, че живота си дължа на това послание. Пък кой каквото иска да мисли, прави, лайква, лае или бае.
Когато някой философ посети поне десет пъти психиатрия, говори поне десет пъти с отчаян алкохолик или с отчаяното му семейство - тогава да дойде и да сее мозък на воля. Не че сега няма право да сее. Който има в изобилие - сее. А по какво ще ги познаете? По плодовете
|
Re: Алки или падението на един ш(л)ут! [re: kethen]
Re: Алки или падението на един ш(л)ут!
