Няма едни и същи лични истории, а коментарите и възприемането им са едни и същи.

Самосъжалението е по- лошо и от осъждането на другите.
Не ми харесва и не само не ми харесва, но считам, че е твърде опасно както хвърлянето на вината на другите по време на запой, но и приемане на цялата вина върху себе си по време на трезвеност.
Не считам, че някой е извисен до бога, нито толкова принизен до дявола.
Имам чувството, че някои хора са загубили или въобще не са имали реална представа за живота.

Оди си с мира ако не ви се ще секира!
" Преклонена глава сабя не я сече", но ние сме бунтари.
Всъщност ти трябва да си от старите клубари тук.
Какво толкова не ти харесва във въпросите и отговорите на другите?
Или просто си учуден, че хората могат да имат и други проблеми освен алкохола.
Знаеш ли, нещо приложимо за всички случаи и много успешно? Това е безразличието.
Преди няколко дни в големите горещини ми поръчаха да купя бира. Минавам през мола с количката стабилно напазарувала и на касата се сещам, че бирата съм я забравила. Оставам количката пред информация и се връщам отново. Додето се пулих на бирата с лимон или се чудех коя да взема да не сбъркам дали ще я пият си припомних старото време. Стана ми дори некомфортно, да не би някой да ме види, че размахвам бира... Колко комплекси съм имала и учудващото, не съм ги преодоляла още.
Мисля, че един алкохолик се е простил с алкохола когато не му прави впечатление, че другите пият и понякога се напиват / не означава, че са алкохолици/, когато може да изнесе бутилка алкохол от магазина като всеки продукт без да се замисля, че не го употребява, когато можеш да отидеш на заведение и да поръчаш на другите алкохол и ти имаш чаша само за "Ха, на здраве"!