Аз си продължавам по пътя, но аз не съм губила нито семейство, нито приятели, нито работа, нито обкръжение.
Предимството ми беше, че аз сравнително рано / или късно/ се усетих, като дете на алкохолик.
Първо, аз никога не съм могла да пия и имам непоносимост към алкохола. по тази причина никога не съм си мислила, че мога да стана зависима от алкохола. За мен зависим от алкохол се става или от честата употреба или от количеството и силата на алкохола. Алкохолик се ставаше от съчетанието на трите за дълъг период от време. Една голяма заблуда.

Второ, аз никога не съм могла да пия концентрати повече от 100 гр., дори 50. Ставаше ми лошо и връщах всичко. Според общото и моето мнение с бира алкохолик не се става, но това е втора заблуда.

Трето, пиенето на 50гр. алкохол редовно при някой може да е за здраве, но при склонни към зависимост е път към зависимостта.

Така, че аз се усетих прекалено късно за мен и подхода ми към намаляване на алкохола, а не спиране / не виждах причина за спиране/ беше крайно неправилен.

Тук е мястото да отдам специална благодарност към АА и този клуб. При случай, че трябваше да потърся специализирана лекарска помощ, нямаше да отида. Аз имам и не само аз, негативно отношение към психиатрията и съответно към хората стигащи до там поради своята глупост - зависимостта.
Мисля, че голяма част от хората поради същата причина никога не търсят такава. Това е и една от причините АА да са много по- силни от близки, приятели и общество като цяло, най- вече от самия теб.

Трудно ми е, да си представя как хора които са загубили всичко ще се върнат обратно към обществото без АА или дори без подобен клуб, форум където да видят, че има път обратно.