Преди много години ми подариха за някакъв празник романа на Кен Киси „Полет над кукувичето гнездо”. Опитах се да я прочета, много тежка книга, натоварваща, неприятна материя, съвсем далечна за едно младо момиче тогава. Чета за лудница, за психично болни, за сестри, за усмирителни ризи, Боже, ужас !
По-късно пуснаха филма по книгата, невероятен филм с Джак Никълсън, Полет над кукувичето гнездо. Гледах Джак, да казва, че ще измъкне каменния умивалник, как се опитва, и как всички му се смеят, че няма да успее, но той отговаря, поне пробвах ...
Какъв е смисълът на живота, да пробваме, да опитаме, без да страдаме, че нещо не се е получило ! Гледах филма и плаках, така ме разтърси този филм, а приятелството между болните, гледах огромния индианец, който е превърнат в зеленчук и не осъзнава силата си, който обаче накрая измъкна огромната колона и тръгна да чупи затвора ! Гледах болните, които чакат лекарствата си, и се успокояват и живеят в някакъв свой свят, без грижи и без осъзнаване. Боже, тогава мислих, че това е така тежко, така жестоко, че сякаш не е истина ... след години се запознах с тази истина лично !
Преди три години и аз пиех лекарства, успокоителни и антидепресанти, пих ги около девет години, за да се лекувам от депресиите си, от напреженията си, от притесненията, си, от страховете си, упоявах се, и така живеех, с упойката. Бяха ми изписани от лекар, купувах си ги от аптеката съвсем законно и легитимно. Един ден момичето от аптеката ми каза, а, идваш да си купиш наркотика ли ?!? Учудих се, защото не мислих, че това е наркотик, мислих си, че това са лекарствата, които ме лекуват, защото си имам рецепта, подписана от лекар. Обаче се замислих, може и да е наркотик, все пак тя е фермацевт, сигурно знае.
Лекарствата не ме излекуваха, страховете ми останаха, но наркотикът не можех да спра, даже развих зависимост от тях, не можех да живея без тях, не можех да излизам навън по улиците без лекарства !
Боже, как страшно е това ... Да започнеш лечение с лекарства, да очакваш да оздравееш, и да станеш зависим от тях. В какво ме превърнаха лекарствата, в човек, който не може да се живее без тях, който не може да живее с реалността, с това, което вижда от прозореца навън, който не може да понася обиди, не може да преодолява трудностите, който нищо не може да понася без лекарства ... който дори опита вкуса на „Полета над кукувичето гнездо”, точно преди три години.
За какво ми е даден живота, за какво, преди три години не си задавах подобни въпроси, просто си пиех лекарствата, и си заспивах. Нали затова ги пиех, за да не мисля, затова ги пиех тези проклети химии, за да не се налага да мисля !
Опитах да започна да живея без лекарства, с помощта на Програмата на Анонимни алкохолици, Боже, какъв подарък е тази Програма !
След три години точно, ... за какво ми е даден живота, след три години без упойка с лекарства, вече съм осъзнат "индианец", имам нови отговори, защото мисля и живея само с Бог !