Аз знам че съм дете на алкохолик, толкова пъти ми е натяквано, припомняно, крещяно .....че няма как да не знам. Моят баща си отиде от пиене, но не зная какви са били последните му дни. Казвали са му да не пие, повече от веднъж и повече от един човек.
Аз знам, че болестта ми е наследствена, хронична и нелечима. Знам че по света хиляди хора продължават да умират пряко или косвено от алкохол.
Знам че нещо в тялото ми е сбъркано и то не може да разгражда алкохола по същия начин по който го разгражда тялото на неалкохолик.
Знам че нещо в мозъка ми е сбъркано и аз не мога да мисля като неалкохолик.
Знам че съм се родила с тази болест и ще си отида с нея.
Знам че алкохолът разрушава не само мен а и всичко около мен.
Всички знания дотук не са ми помогнали да спра да пия. докато не се затворих в една стая и не реших да се убия с пиене. Дотам ме доведоха знанията.
В днешния ден знам само едно нещо, но то ми е напълно достатъчно. Знам че знанията не ме спасяват и колкото и да знам, ако няма действия от моя страна, рано или късно ще се озова пак в някоя стая под наем, в която ще се самоубивам с алкохол.
Вместо да се мъча да научавам още и още и още факти за болестта алкохолизъм, аз реших да имам щастлива трезвост.
И вече девета година ми се получава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите