Няма страшно Алоне. ....
Не загрявах, че както аз имам правото да не вярвам, така и останалите имат правото да вярват. ...
Но нищо ново под слънцето. ...

Кое е страшно, кое е жалко и кое се отнася за другите.

Не считам, че съм уникална / въпреки, че всеки е уникален/, а отговарям на не съвсем малко мнозинство.

1. В рода ми никога не е имало вярващи, далеч преди соца. Да оставим колко българите са вярващи, но да не ти прозвучи като оправдание. Не го считам за недостиг, а за заблуда на другите.
2. Твърде много мъка / Йовков/ има по този свят, за да считам, че съществува Бог. и, че е носител на добро.
3. В рода ми след време влезе и един от "наместниците" на Исус на земята, така, че имах възможност да се запозная и по- отблизо с религията.
4. Най- големите атеисти се запътиха към църквите след преобразованията. Изведнъж всички станаха много вярващи.
5. / основно/ Никога не съм била против някой да вярва независимо в какво, стига това да му помага и да не вреди на другите. По принцип нямам никакво отношение към религията / тя не прави човека/. Не съм против нито мюсюлмани, православни, католици, будисти, евангелисти и какви ли не.
Да не се връщаме на историята, но за мен религията / вярата/ ще остане тази част от историята, настоящето и бъдещето на човечеството която е обединявала в трудни моменти.
Иначе напълно споделям възгледите на Стивън Хокинг.
" Няма Бог!".
Дотук с вярата в Бог.

Все пак, вярвам в думите на Ботев “Боже, помилуй – грешен съм азе” думай, моли се и твърдо вярвай – бог не
наказва, когото мрази… Тъй върви светът! "

Няма нужда да се идентифицирам.
Има и един друг феномен - тоталната слепота и глухота. Затова пък го има лафът - да разбирам, а не да бъда разбран.
Това не е феномен, а реалност. Лафът за мен трябва да се обърне. " Не искам да разбирам, искам да бъда разбран" или стария " Един ме разбра и то погрешно".