Няма страшно Алоне. Аз не само настръхвах, когато ми говореха нещо за Бог, но и почвах да се карам и да настоявам да не ми говорят по този начин. Обвинявях хората, които вярваха, че по този начин ми отнемат равната възможност да се спася. Щом като не вярвах и думата Бог ме дразнеше, значи хората не трябваше да я споменават. Не загрявах, че както аз имам правото да не вярвам, така и останалите имат правото да вярват.
Както на мен искам да ми се дава правото да вярвам в каквото си искам или да не вярвам, така и на другите хора е добре да давам правото да вярват в каквото си искат и дори да вярват в Бог.
Но нееее. Аз исках да ги накарам да ми говорят по определен начин. Нямаха право да ми говорят както те искат. Трябваше да ми говорят както аз искам да ми говорят. И се сърдех и обвинявах. Не виждах абсурдността на поведението си. Че съм наглед голям човек и се очаква да се държа възпитано и да разрешавам на хората да вярват, да не вярват и да правят каквото си искат.
Все едно аз им бях шеф или те на мене ми бяха майки, че бяха длъжни да ми говорят точно по определен начин.
Да те успокоя, че повечето алкохолици по същият начин са настръхвали, когато е ставало дума за Бог. Говоря от мой личен опит и наблюдения. Говорил съм със стотици, които говореха точно като тебе. Не искам да те обидя и да кажа, че не си уникална и неповторима Обаче тази твоята плоча /моля те не се обиждай/ съм я слушал до втръсване И всеки път като я слушам от нов изпълнител, то този новият изпълнител настоява, че той е уникален. Лично е написал текста на песента и тя се изпълнява за първи път на тази земя
Получава се една друга ситуация впоследствие. Когато новият изпълнител предприеме действията по Програмата и вземе, че се промени и повярва /в каквото там има разбиране, че вярва/, то той вземе че забрави, че е бил атеист или агностик. И започва да говори по такъв начин за Бог, че все едно е вярвал от петгодишен
Забравяме колко е важна идентификацията. Защото аз си мислех, че тези в АА са много вярващи и аз не съм такъв, нито ще бъда, нито е възможно да бъда.
Оказа се, че повечето са били като мене и повечето хич и не са вярвали и са се обиждали и са скачали на бой ако някой вземе, че им заговори за Бог.
Така че да не забравяме къде сме били. Какво бяхме. Ако забравим какво бяхме и в какво вярвахме, то как новият ще се идентифицира?
Няма да стане с лозунги и рекламни кампании Идентификация.
Има и един друг феномен - тоталната слепота и глухота. Затова пък го има лафът - да разбирам, а не да бъда разбран. Защото ако алкохоликът разбираше какво му се говори - нямаше да има нужда от нас да говорим едно и също. Щеше да се напечата на билбордове и щеше да се реши проблемът. Или щеше да се въведе дисциплина някъде в някой университет или рекламна кампания. Обаче не става. По мене знам и по хората, които съм наблюдавал.
Говорят ми, а аз си мисля, че всичко разбирам и не мога да повярвам колко са тъпи тези. Какви глупости говорят. Сега гледам и се чудя колко е феноменална тази болест и как алкохоликът е точно като слепец. Очевидни работи не вижда. Чак е смешно, ако не беше трагично.
Затова да не забравяме откъде сме излезли и че поне аз като чуех за Бог и ми ставаше смешно. Ако не ми станеше смешно и жалко за поредният малоумник - се ядосвах как може да се говорят глупости и да се заблуждават хората. После скачах на бой да показвам на тъпанарите какво да говорят и да не смеят да казват, че вярват. В същото време аз имах свободата да не вярвам. И така нататък и така нататък.
Но нищо ново под слънцето.
|