Един ден през октомври 2010 год. пих,значително по-малко от обичайното за деня,около 200-300 гр. водка бях вкарал ,ей така за кураж и да ме крепи по пътя,защото с по-малко гориво в кръвта около 18 часа вечерта по това време ми беше трудно да изляза изобщо от къщи.Отидох до клуба на Анонимни Алкохолици в града където живея.Страхувах се но отворих вратата.Имах много болки и проблеми.Всъщност бях се затворил в една стая (добре че имах покрив над главата) и само пиех или когато не пиех мислех от къде да си набавя пиене.Бавно и неусетно целият ми живот се беше завъртял покрай алкохола.Друг начин за справяне с болестите и проблемите не знаех.Някъде далеч в миналото имах работа,семейство,приятели,мечти...,но този октомври само пиех,всеки ден,без прекъсване,не можех 24 часа без алкохол.Не можех повече да продължавам така,потърсих помощ.Това беше едно от най -трудните неща-да се пречупя,да си кажа не знам какво да правя,осъзнавах дълбоко в себе си ,но не смеех да си го призная ,че някъде я бъркам много здраво,животът ми беше катастрофа.Не смеех гласно да го кажа ,но от вътре си казвах-хора помогнете,дайте съвет,има ли изход от състоянието в което се намирам.Не ,че не бях търсил помощ и преди,аз по природа съм малко нервен,леко раздразнителен,вечно неразбран и онеправдан,все някой и нещо ми пречеше да се чувствам добре.С две думи дебелите книги от рода на -ти можеш,хвани се за врата и сам се изстреляй в космоса,психиатрите и психолозите които посетих(не съм ходил много при тях ,но когато не се издържаше на напрежението,си гълтах хапченцата без протести),разни врачки,екстрасенси,контактьори и други шарлатани(прости Господи от невежество съм ходил на такива места),светената вода,тамянът и разни хора които имаше в живота ми и които ми казваха недей пи,това те убива,НЕ ПОМОГНАХА,положението ставаше все по зле.
Отворих вратата.Потърсих помощ,за пореден път.Бавно стана при мене промяната.Дори и смазан трудно приемах това което хората които се опитваха да ми помогнат ми казваха.А имаше факти ,че повечето са пили като мен,чувствали са се като мен и по една или друга причина успяваха да се справят с живота без алкохол,а аз не можех един ден без да пия.Мен ме спаси упорството ,просто се връщах на тия сбирки.В началото нищо не влизаше в главата ми,цялото ми болно същество,колкото и да бях зле, ме караше да отричам помощта която ми предлагаха.Много бавно през бариерите които болестта алкохолизъм беше поставила в главата ми почнаха да се прокрадват думи като-възстановяване,има изход,програма,Бог,безмилостна честност...Едно от важните неща които проумях е ,че всички проблеми които имах не произтичаха от хората и обстоятелствата в живота ми ,а бяха дълбоко в мен,Хората около мен не бяха виновни за хаоса в главата ми.Най -ми е лесно на мене някой друг да обвиня за всичките си беди и такива квалификации и анализи мога да му лепна на човека,че ушите ми да се зачервят от срам,но това лично на мен не ми върши никаква ,работа,никаква.Хаоса в главата ми си остава,до тогава,докато не пожелая да се променя към добро,с Божията помощ разбира се ,защото лично аз нямам много сили

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите