но дълбоко изначално има идея да се харесам и да бъда приета от това същото общество, и то да има добро отношение към мен, ето това е истината.

Малко са хората които не плащат "данък обществено мнение", но зависи колко е голям и дали могат да го платят. Има корени и в самия характер на детето / децата са различни, дори и да са родени от едни и същи родители и гледани при едни и същи условия/ и в детството ти и в хората които са те заобикаляли.
Аз, обаче, имах предвид друго. Един човек / другия/ действа спрямо себе си - първо. Има и такива които действат спрямо другите, но не мисля, че хората които споменаваш са такива.
Защо не си насочиш вниманието към тях и да потърсиш причината в тях. В теб самата си я търсила дълго време. Нима мислиш, че ако идеална, то това е единственото което ще определи отношението им към теб.
Ето вземи моето отношение към теб. Страшно се дразня от хора които постоянно казват "Виновен съм, виновен съм, не съм идеален...". Това обаче няма нищо общо с теб. Това съвсем не означава, че в един момент няма да си го "отнесеш".
Има и хора които сравняват себе си с този отсреща в случая ти и трябва да ти кажа, че не винаги сравнението в положителна посока е радост за отсрещния.
Има и друга категория / най- омразната за мен/ които като си зле са най- състрадателните, а като станеш малко по- добре от тях са най- злобните и завистливи и т.н.
Казвам ти да насочиш вниманието си към тези които ти правят оценка и да видиш защо тя е такава, а не към себе си. Време е да оцениш другите и да престанеш да оценяваш само себе си и да се вглеждаш в себе си.
Твоя живот не зависи само от теб колкото и да искаш.

За второто имах предвид, че човек измъкнал ли се от някъде става "идеален" и недостатъците на другите му се струват много големи. Например: По- добре е да попаднеш под ударите на непушач, отколкото на отказал се пушач.