"Човек е прескочил нещо когато споменаването му и " обидите" не предизвикват съответната реакция която се очаква. Едни очакват да се засрамиш, други да се извиняваш, трети ти напомнят да не забравяш как си се изложил и, че не си "цвете за мирисане", четвърти прикриват себе си, че и ти си черен като дявола, пети ти завиждат, че си се справил и си по- добре от тях и т.н. "

Ето как точно формулира темата ми, за която мисля от известно време, но не знам как да я започна, точно така, както си я написала по-горе !
Точно такова нещо се получава, аз честно не можех да живея повече с мъжа си, и честно се разведох, отидох в съда и се разведох, после честно признах проблема си, че не мога без да пия, но не мога и да пия повече, дали съм имала друг избор, не знам, усърдно и упорито си ходих на сбирки, честно си споделих проблемите, и след три години на опит за честен живот чувам коя съм била всъщност аз ... Да, голяма мъка ми причиниха приказките на хората, голяма мъка, защо ли всъщност, защото за н-ти път се разминаха очакванията ми от реалността и самата реалност. Очаквам похвала, зачитане, дори уважение от обществото, а получавам нападки, интриги и присмех ...