Ами по отношение на първото изречение, аз от доста време се уча точно на обратното, на спазването на така наречената емоционална дистанция, или да отговорям така, както трябва, без да обръщам внимание кой какво "повиквал". Това е всъщност закона за причината и следствието, който, като се задейства, може да продължи до края на света, и по логиката на този закон, злото ще се възпроизвежда.
Не знам дали съм достатъчно ясна, но във този форум пишат хора, да предположим, които точно сега не са на себе си, и не могат да мислят, помисли бе дядо, това е абстиненция, това са лекарства, това са нерви, умора, отчаяние, депресия, това е едно такова никакво състояние, и на този човек, според теб, трябва ли да му се отговоря по твоя принцип, "каквото повикало, такова се обадило", не разбира се, на него трябва да му се помогне. Ако отговорим на болния неадекватно и ние, какво ще се получи, още по-неадекватно.
На мен точно това ми струва много усилия и време, затова са анализите по Програмата за възстановяване от алкохолизъм, чиято основна задача е да ме запази трезва и здрава и в добра духовна форма.
Иначе ще влезем във въртележката на безкрайните спорове. Защото, ако човек е с ума си или е разумен, винаги ще си зададе въпроса защо правя еди какво си, на кого служи това, на кого е полезно, и има ли смисъл, и ако само даже на мен самата нещо не носи полза, аз просто няма да го направя. Мисля, че това е правилното поведение и отношение към света и хората, и аз се уча точно на това.
Иначе, какво да те анализирам, кой те обидил, кой не, това да не е детска градина !?!