|
В отговор на:
Ако днес имах възможност да избирам, не бих се родил в този свят.
Тъжно ми е всеки път, когато чуя тази фраза. Независимо кой я казва. И аз самата съм я повтаряла когато пиех. Много пъти. Десетки. Стотици.
Сега е друго. Сега съм благодарна, че съм се родила точно в този свят, че съм оцеляла след 20-годишен запой и съм получила великия шанс и силите да продължа нататък и да наваксам пропуснатото. Пекрасното пропуснато, което не съм виждала докато съм прекарвала живота си, гушнала бутилката. Да, да - говоря за онези простички неща като усмивка, тревичка, цветенце, птича песен, искрящ ден, здраве, детски смях. Клиширано ли ти звучи? Днес, когато казваш че не ти е гот, може би си най-близо до възможността да ни разбереш.
„Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака.“
Ето на това се учим в АА, как да не достигаме до изречението: "Ако днес имах възможност да избирам, не бих се родил в този свят."
Учим се да приемаме нещата, които не можем да променим.
Да добиваме сили да променяме нещата, които можем.
Да избягваме "Ако", защото е безсмислено да хабим енергия да разсъждаваме за неизвестното бъдеще или за факт от миналото, който не се е случил, но ни се е искало. Или обратното - случил се е, но нас не ни се е искало да е така.
Да сме благодарни, че сме се родили на този свят.
Че останалите ни след дългогодишните запои здраве и разум са дар от Бога и трябвада ги впрегнем, за да вършим добрини и да помагаме на други пияници да се отърват от робството.
Да достигнем до мъдрост, която ще ни възпре да се борим с вятърни мелници, когато в това няма смисъл, а ще се опитаме тази енергия да употребим за действия, които ще доведат до рационализиране на ситуацията. Бавничко, спокойничко, без да се палим, защото всяка свръхемоция е опасна за алкохолика "без кожа".
Спирам, защото пак ще ме обвинят в словоблудство.
По-високо билото, майсторе.
Не унивай.
Ние с гайдите кво да кажем...
|
Re: Как сте колеги? [re: дядo]
Re: Как сте колеги?
