Не съм съгласна. Лошите качества не са вродени, а придобити при едни или други обстоятелства. Дори и най-гадните и неприемливите. Което пък ги прави отстраними или трансформируеми в полезни дейности, изискващи точно такива качества. При добро желание за самоанализ и честно отношение към себе си това е по силите на всеки. Например: гледаш дете, което има подозрителна склонност да лови жаби и гущери, да ги пори, за да им види червата и си казваш "ауууу, садистче! това е зло по природа." Ако му го внушиш, детето ще ти повярва и като нищо може да прояви садистични наклонности като порасне. Лошо е да се убиват животинки, нали? Но, ако поразсъдиш безпристрастно, ще видиш в това му увлечение изследовател и бъдещ хирург. Съответно, отношението и подходът ти ще бъдат други, което ще доведе до изграждане на нормално самочувствие в детето и развиване на естествените му наклонности в ценна дарба.
И при възрастните е горе-долу така, но по-трудно, често и болезнено да преобразят дефекта в ефект. Но, това е правилната посока, не отхвърлянето на недостатъците и отчаянието, че по рождение си непоправимо дефектен.
|