Знам ли какъв начин на мислене е!

Това което мен винаги ме е много учудвало е защо алкохола променя голяма част от хората и точно в негативна посока. Не става въпрос само за алкохолици.
Такива ли са хората когато нямат задръжки или алкохола променя тяхната същност?


При редовна злоупотреба, заради химичния дисбаланс, предполагам. Диабетът също променя хората в негативна светлина. Заболяванията на щитовидната жлеза - също.

А когато на хората им паднат задръжките под въздействието на чашката, показват тази си страна, която обичайно сдържат или прикриват. Един го избива на буйна радост и веселие, друг на агресия, трети говори без спирка, четвърти става лигав и прилепчив, пети мрачен и ревлив, шести похотлив...на когото, каквото му е на душата в момента. Аз не споделям мнението, че алкохол, наркотик или друг химичен дисбаланс са в състояние да променят човешката същност. По-скоро изваждат на показ някаква част от самоличността, но не цялостна и поизкривена от тези емоции, които владеят съзнанието в момента. Дори пресните и старите подтиснати и услужливо забравени психични травми, които изпълзяват коварно в поведението под формата на лоши навици, страхове, вини, неадекватни реакции и други характеропатии, не представляват истинската човешка същност. Затова, малко недоумявам като чета как хората тук се самоопределят като неизлечимо болни. Няма нелечими болести, ако човек живее достатъчно дълго, за да намери успешно лечение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите