Не, можеш да бъдеш тъжна и нещастна - изборът е твой.
Ясно ми е, че брат ти има нужда от помощ. Въпросът е доколко е компетентен човекът, който ще се нагърби да му оказва помощ. В случая, ти. При липса на подготовка всяка непоискана помощ, от каквито и алтруистични пориви да е породена, може да се възприеме като натиск, принуда, а ако се прибавят и внушенията на близките "не мога да те гледам как страдаш, това ми причинява страдание", към вече забъркания коктейл от вътрешни проблеми лесно ще добавиш и чувство за вина. Ти самата се усещаш виновна за състоянието на брат си и се самообвиняваш за собственото си бездействие.
Защо не потърсиш професионален съвет от психотерапевти за собствения си подход към проблема? Поне ще минимизираш пакостите, които неволно би могла да причиниш. Това не го пиша случайно, свидетел съм на тежки последствия за моя близка, до голяма степен причинени от добронамереното незнание на семейството и, когато се амбицираха да и "помагат".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите