Не, не.
Първо имаме склонност към употреба на алкохол - ниско самочувствие, желание за вписване в компанията на нормалните хора, желание за себедоказване - "вижте колко мога да изпия", при липса на реални качества (или пък липса на стойност на тези качества за публиката - на село няма да приемат и признаят, че някой е умен, ще го признаят ако изпие един литър и остане на крака), склонност към депресия, която се тушира с употреба на алкохол, нисък праг на търпимост към "болка" и търсене на спасение в бягството - алкохол...
Честата или в големи количества употреба на алкохол вече е следствие на тези първопричини.
Пристрастяването пък е следствие на употребата и идва едва на трето място.
Ако успееш да откриеш истинските си лични причини да посягаш към алкохола и успееш да ги преодолееш, следствията - употреба на алкохол, пристрастяване, вредности, ще изчезнат сами.
Плевелът трябва да се отстранява от корена. Късането на листата ("насилственото" въздържане от пиене) няма да донесе траен резултат и ще се обезмисли в момента, в който ти омръзне или те "заболи кръстът" и спреш да ги късаш.
За другото няма смисъл да спорим.
Ние с теб сме като двама далтонисти, гледащи обективно зелен цвят и спорещи:
- Син е!
- Не, червен е!
- Пет милиарда го виждат син или поне в оттенъци на синьо!
- Да, ама останалите два милиарда го виждат червен! Два милиарда малко ли са?
|