След дълги години на мъки, неуспешни опити да променя живота си, още по-неуспешни опити да спра да пия и още по-неуспешни да се науча да пия, в ръцете ми попадна книжка, в която близки на алкохолици разказваха за своя човек. Майки разказваха за своя син, съпруги – за своя съпруг, братя – за братята, деца – за баща си. Четях и не можех да повярвам на очите си! Пълна идентификация! Тези хора разказваха точно за мен. Точно за начинът по който пия, за начинът по който мисля, за начинът по който постъпвам, за моят начин на живот.
Моята първа реакция беше да започна да гледам към ъглите на тавана. Търсех скритата камера. Бях убеден, че някой ми прави постановка. Не беше възможно да е друго. Някой беше подробно проучил живота ми и търсеше начин да ме изманипулира.
След малко се успокоих и ме обзе невероятна радост. Всичко се изясняваше. Най-накрая моето пиене и моят живот намираха просто обяснение. И най-вече – не бях сам. Имаше милиони като мен. Същите.
Чудото на идентификацията.
Колко пъти съм чувал изразът: „Все едно говориш за мен.“ Да ама аз не говоря за тебе, а споделям лично моят живот.
Колко пъти съм чувал и друг израз: „Можеш да спреш да говориш и аз ще продължа нататък. Знам какво говориш, знам какво се е случило, знам как ще продължиш.“ Чудото на идентификацията.
Колко великолепно, че споделяме своят опит, сила и надежда. Не теоретизираме, не полемизираме, не се занимаваме с научни проучвания, с ограмотяване на населението. Споделяме своят опит, сила и надежда. И който е като нас – той се идентифицира. Който не е като нас – живее си както намери за добре. Либерта. Единствената ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да постигнат трезвост. Единствената ни цел.
Какви бяхме преди, какво направихме и какво представляваме сега. Ако сте като нас – вие вече „знаете“, каквото и да значи това знаете. На мене нямаше нужда да ми се обяснява повече.
Затова оттука нататък споделям моят живот и който се идентифицира – окей. Който не се идентифицира – аз нямам за цел да го ограмотявам. Нито ми пречи, че някой не може да вдене. Няма нищо за вдяване. Или си алкохолик или не си алкохолик. Всеки сам решава. Но не защото ще седна да го убеждавам. Разказвам за себе си и човекът може да си направи преценката. Колкостотин пъти съм го чувал този израз - „Ти не можеш да ме убедиш, че съм алкохолик.“ Опааа. Май се объркахме. Не съм седнал да убеждавам никой в нищо. Споделям какъв бях, как пиех, как мислех, как се чувствах, как постъпвах. Само моят личен опит и наблюдения. Това споделяне е част от моето собствено възстановяване. Част от моето лечение. Ако не го правя – не се лекувам. Единствената ми цел е да остана трезв.

Някъде в основното училище ми зачислиха един тъпанар да му обяснявам как се решава квадратното уравнение. Обяснявах му нещо, а оттам трябваше да му обясня друго нещо. За да разбереше другото нещо, се налагаше да му обясня трето нещо. Така се обяснявахме от нещо на нещо и уж разбираше. Но в един момент стигнахме до 2 минус 3. И там щяхме да се сбием. Той ме заподозря, че се подигравам с него. Как така ще извадиш от по-малко число по-голямо!!!??? Ти луд ли си??? Та се отказах да му обяснявам работи, които няма как да загрее.
Но този случай не ме научи, че не е мой проблем, когато някой малоумник не може да разбере нещо. Дали, защото е чукундур или иска да се заяжда. Вчера си говорихме с един събрат, който е живял двадесетина години в Чикаго. Как можеш да обиждаш някой, че не му разбираш какво говори.
На мене ми трябваше бая трезво време и работа по Програмата за да видя кое е мой проблем и кое не е мой проблем. И след като целта ми не е да образовам неграмотните – не е мой проблем, че неграмотните не разбират. След като целта ми не е да убеждавам малоумниците – не е мой поблем, че малоумниците не разбират. Не е мой проблем и когато дървените философи, професорите и хората без работа не разбират.
Може да стане мой проблем само ако си въобразя, че моята цел е да накарам някой да разбере, да убедя някой, да разясня на някой.
Моята цел е много ясна и проста – да споделям моят опит и наблюдения. Моят опит, сила и надежда. Който е като мене – той веднага ще се идентифицира и ще разбере от половин дума. Който не е като мене – аз няма защо да ставам като него, нито той няма защо да става като мене. Свободни сме. Има плурализъм. Има и толерантност. Каквото и да значи това толерантност, както разправяше един приятел от казармата. Прибирал се една вечер към 23.30 в поделението. От отпуска. Параден. Трябва да се прибере до полунощ. Минава между едни жилищни блокове. Гледа някакъв ръчка жигулка. Готви се да я отвори. С явно незаконни намерения. Авера се почудил дали да не се направи на толерантен и да си върви по пътя, но си казал - „Някой като баща ми събира цял живот за жигулка, а тази гад ще му я краде.“ Та се приближил до оня и му рекъл най-учтиво: „Гражданино, да не сте си загубили ключовете?“ Гражданинът се обърнал и му изсъскал: „Бягай оттука. Прибирай се да те ибът в казармата.“ На което моят човек го придърпал за реверите, тряснал му една глава в носа и си продължил по пътя. Онзи останал там да се гърчи. Та това го даваше авера като пример за толерантно отношение. Като си толерантен към нещо, което не е толерантно, значи не си толерантен.
Но и от малоумниците и дървените философи има голяма полза. Да се тренира на практика, че може да се живее свободно и не е задължително да се прави кефа на всеки. Нито пък е мой проблем, че някой не можел да ме разбере. Въпрос на ниво.
От мен е ясно какво се иска.
Така че, кетхен, благодаря ти за споделянето. И продължавай да го правиш. Много хора имаме нужда от това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите