Много просто - това, което помага на едни, не работи при други. Всеки човек е различен. Има хора които предпочитат да се застрелят, отколкото публично да оповестят проблема си. Какво сега, да ги посъветваме да се гръмнат ли? Или пък искате да кажете, че сред посещаващите АА няма рецидиви? Че никой, веднъж стъпил там, не е пропил отново? Познавам четирима души (аз съм петата) алкохолици, които не пият от години, напълно възстановени и пълноценни личности са, без нито един от тях да е посещавал АА. За да съм максимално конкретна, ще кажа, че психиатърът, с който лично аз се консултирам регулярно, е сред основателите на АА в България. Именно тя ми препоръча да видя за какво става дума в АА, да преценя дали бих се чувствала добре в това общество и че да, сбирките помагат на доста хора, но най-спокойна за мен ще бъде, ако започна психотерапия. Това и направих. Терапевтът ми пък е човекът, по чиято инициатива е основана Клиниката за алкохолици в Суходол. Т.е. далеч не дистанциран от проблема специалист. Неговото отношение към АА беше същото - ако ми допадат, ако намирам там своята среда, да ходя паралелно на сбирки, но не е задължително. Само не ми казвайте, че тези хора, които целия си професионален живот са посветили на такива като нас, ей така нарочно ме тласкат към алкохола, че да има кой да им плаща. На мен комбинацията психиатър-психоаналитик ми помогна. На друг няма да помогне. При него АА ще е решението. Може някой да намери трети, четвърти, пети начин. Нали целта е да оцелеем! Ако успеем, трябва да се радваме, а не да коментираме как еди кой си не е оцелял "по правилния начин".

Редактирано от memi2011 на 25.02.13 16:45.