Исках в две-три изречения, ама няма да мога.
Започвам с това, че не съм алкохоличка. Попаднах в ДИР-а, когато се разболях от рак, бях паникьосана, не знаех какво ме очаква и започнах да прекарвам нощите пред компютъра в трескаво четене на каквото ми попадне, та белким разбера що за животно е тоя рак, кога и как се разболяваме от него, режат ли, колко, как, защо и много още неща. Като в несвяст четях всичко публикувано, в което срещах страшната дума. Докато си отоворя на един въпрос, възникваха все нови и нови. Така в един съседен форум попаднах на постовете една дама минала преди мен по тоя път. Тя беше наясно със състоянието се, бореше се ден след ден, даваше кураж на всички, отговаряше подробно на всички запитвания, препоръчваше лекари, клиники, лаборатории, разясняваше кога, къде с какви документи се ходи и т.н. и т.н. Стана ми ясно, че борбата е тежка, бюрокрацията голяма, и само се молех да съм си избрала правилната клиника и подходащите лекари. Благодарение на нея си изясних ситуацията, успокоих се и разбрах, че не всичко е свършено, че до голяма степен изхода от ситуацията зависи и от мен, от моя дух, от готовността ми да се боря. Понякога ми се приискваше и аз да я питам някои неща, но в края на краищата намирах отговорите и така и не стигнах до там да се регистрирам.
Излязах от болницата, мине време-не много, възникнаха проблеми, с тях и въпросите. Реших да питам Весела-нейните постове още стоят, така, че няма защо да крия ника й(а може би и името?). Познайте на какво попаднах-Весела беше загубила борбата с болестта, но благодарение на нея, аз още вярвам. Тя се беше превърнала в най-добрата ми приятелка, макар, че никога не сме се виждали, не сме общували, въобще-разминахме се в този живот.
Доста след като вече нямам проблеми-силно казано(в ремисия съм) стана ясно, че мои подозрения за алкохолните проблеми на мое много близко дете са факт-да го кажа направо-алкохоличка е. Живеем в различни градове и освен да стискам палци не можех да направя нищо повече. Но се откри възможност да дойде в къщи за известно време след клиника. Отново се втурнах да чета -този път всичко за алкохолизма. Изчела съм ви открай-до край, имам чувство, че повечето от вас познавам лично. И познайте кой ми даде кураж, че нещата могат да си дойдат на мястото, че може да се контролира зависимостта, че ще има и падане, и ставане, но има светлина в тунела. Еми, ти беше. Ти стана моята втора приятелка в неволята. От доста време се канех да питам дали някой знае нещо за теб, но не исках да предизвиквам дявола. С огромна надежда видях първото то плахо и несвързано HI.
HI, Еми, имаме нужда от теб. Вероятно и ти имаш нужда от някого. Аз мога да ти дам само огромната си благодарност и любов и да се моля за теб! Останалото зависи от теб.