|
Здравей отново, miata,
Малко теория първо, алкохолизмът е болест, отказването от алкохол за алкохолика е невъзможно, това трябва да е ясно, алкохолът за алкохолика е упойката срещу болестта.
Механизмът на отказване на цигарите и алкохола е възможно според мен да се смята за еднакъв - на база работата по Програмата на АА. Ето аз спирам алкохола като работя по Програмата, спирам лекарства, като работя по програмата на АА, и спирам и цигарите, като работя по Програмата на АА, това е така. Обаче няма медицински термин за пушещите цигари, или за заболяването, всъщност това е вид наркомания, но понеже е легитимирана продажбата на цигари, не се счита за наркомания. По същността си обаче е наркомания, защото никотинът е наркотик. Още, има си отделни сбирки на АН, или анонимни наркозависими, има сбирки на зависими към ПАВ.
Аз лично посещавам сбирки на АА, и Програмата на АА е Програма, която е написана за спиране на АЛКОХОЛА и аз съм работила и продължавам да живея като се опирам на Програмата, на приятелите от АА, и на сбирките.
Вярно е, че аз съм се предала, признала съм си и го признавам поне два пъти в седмицата , че съм алкохоличка, и че сама не мога да упрявлявам живота си, още, ако преди съм го казвала така, механично, то сега го виждам. Имам си вече толкова случки, на трезво, в които се виждам как не мога да управлявам живота си, искам да управлявам нещо, обаче не се получава, не мога да се управлявам, и понеже не мога да се управлявам - ако поискам да го направя, ще ми трябват още сили, тогава ще се налага да се пие алкохол, за да се намерят сили.
Как стигнах до първото си признаие, аз си признах, когато вече нямах друга алтернатива за избавление ...
Много хубаво би било човек да си признае навреме, но това не се случва, казваме в АА, трябва да си стигнал дъното, и тогава да се предадеш, и това е така, практиката го показва, трябва да се стигне дъното, кое е дъното, ще попиташ. Различно е дъното за всеки човек, аз лично стисках, стисках, докога, докато вече нямах повече сили да стискам, но ако имах още сили , още щях да стискам и да се правя, че няма нищо страшно, сериозно, обезпокоително, опасно, щях да продължавам за замазвам, да покривам, да си мажа проблема с някакви си мехлемчета, балсамчета, кремчета, да си го покривам с лекопласт, да си го парфюмирам проблема, така, че на пръв поглед никой да не види, че в дълбочина има рана , дълбока рака , и тя няма как да се скрие с лекопласт. Тя може и да не се вижда от хората, но нея я има, и тя стои в мен, и когато се възпали малко тази рана и се започва пиенето ... последно и на умиране пиене
Как да се помогне, не знам, ако беше така лесно, сега щеше да е жива братовчедка ми, тя посети толкова психилози и психиатри, хората се опитаха да и помогнат, но не успяха.
Тя лично опита да не пие една година сама, стиска зъби, опита, но после отново започна да пие.
За мен лично, ако не бях започнала работа по Програмата, ако не се бях поразтърсила, ако не бях видяла какво всъщност ме води до алкохола, кое ме мотивира да постъпвам по един или друг начин, нямаше да мога да не пия.
|
Re: полуалкохолик ? [re: miata]
