|
Честита Нова Година.
Покрай разразилите се дрънканици за края на света си прехвърлих в главата нещо, което съм го знаел много отдавна. Каквото и да значи това отдавна.
Моят индивидуален край може да настъпи преди и независимо от колективният такъв
В няколкото момента от живота си, когато съм бил на умиране, съвсем клиширано прехвърлях изминалите години. Прехвърлях многото от утре, многото вдъхновяващи книги, многото заричания, многото провали, многото извинявания, многото катарзиси.
Едно от клишетата - Живеете все едно ще бъдете вечни, а умирате все едно не сте живели.
Туй наше вечно утре, утре, утре. Дали ще имам време да направя важните неща? Кога ако не сега, кой ако не аз. И други подобни.
Днеска срещнах събрат, който къртил стените и вадил кабелите от инсталацията. Продал и пружините на леглата, за да си купува алкохол.
Сигурно не се е сетил, че не трябва да пие. Половината му мозък е доста увреден. Според специалист - вече е медицинско чудо. незнамсикаквошизофреноподобно състояние вследствие на злоупотребата с алкохол.
Явно съвсем нарочно не ще да пие в умерени количества.
Уловката за всички нас, които не сме като него, е че той не е стигнал до това положение за един ден. Ден след ден, с крачета ситни.
Едно от нещата, които хич не харесвам е да ми казва някой - аз казвах ли ти какво ще стане? Снощи една жена ми споделя как осъзнава грешките си, че не послушала съветите на много хора за нещо определено. Обърнах й внимание, че сега също не е късно да ги последва тези съвети, особено след като вижда самата, че са правилни.
В моите лични преживявания в борбата, когато се бях запънал да се оправям без АА, има един любопитен момент.
Съвсем неглиже отказвах да правя нещата, които ми се препоръчваха от възстановените алкохолици. Дори не смятах за нужно да обмислям защо не правя това, което ми се препоръчва. Съвсем автоматично си ми е заложено, че аз знам какво е правилно и важното е, че знам, че виждам, че имам много цитати и всичко ми е ясно.
Алкохолизмът е болест, но нямам никакво оправдание да не се лекувам. Баща ми го беше подгонила диария по Рождество, но не отказа ва пази диета и да пие чай от гьозум. Не каза - болен съм, естествено е да стане така. Това е концепцията на болестта алкохолизъм. Не е оправдание фактът, че сме болни, след като вече имаме адекватни действия за възстановяване.
Добре че ми светна, знаеш кога Еми - лично сме говорили , как никой вече не ми е виновен и самият се прецаквам ако не направя нещо за възстановяването си. Кой ще ми е виновен като затъна още повече? И какво от това, че някой ми е виновен и какво от това, че заради еди каква си основателна причина не ща да се занимавам с АА? Ами аз лично не виждах, а и сега не виждам друг работещ вариант. Поне за мен. Нямам желание да намирам нов маршрут до Еверест, че после да се пъна как съм можел сам. Не мога. Хиляди работи не мога сам, пък и нямам сто живота да опитвам сам да изобретявам. Да изобретявам изобретеното електричество, крановете на чешмите, интернета, зъболечението, аспирина, първа програма, печатарската преса, принтера, компютъра, чайника и още и още и още.
Същото е и с Програмата на АА. Милиони се възстановяват чрез нея. Аз лично съм свидетел на невероятни възстановявания и промени в личностите на отписани хора. Свидетел съм и на това колко хора умряха пред очите ми. Те до последно търсеха сами да се оправят или изобщо и не мислеха, че има от нещо да се оправят.
Просто няма да пия и толкова. Край!
Както често се плясвам по челото като ми кажат, че не трябвало да пия. Как не съм се сетил!!!
Еми - кликни на линк.
Не искам да ти казвам, че съм ти казвал какво става и какво ще стане. Но ще рискувам да изглеждам досаден. Много добре знаеш, че всички те чакаме с отворени сърца в АА и много добре сама преживя ефекта от нашата Програма
|
2007-ма, 2009-та, 2013-та.... [re: emi_68_aa]
