Преди две години аз претърпях горе долу точно такова масивно разтърсване до основи, преобръщане на 180 градуса, земетресение, земетресение, земетресене на съзнанието, на душата ми, на схващанията ми ....

Сега, в очакване на Рождество Христово отново претърпявам преобръщане, разтърсване, земетресение...

Аз съм зависима, имам зависимост към химически субстанции, храни, цигари, алкохол и това, което а най-страшно в моите представи, към хора.
Налага се да се преобърне всичко в мен, налага се да преосмисля всичко в живота си, налага се да съм крайна, налага се да стана даже без собствено мнение, налага се, налага се, защото искам нов живот.

В Анонимни алкохолици намерих хора, с коитои тръгнах на Път, нов Път, различен път, труден път. Тръгнах. Не съжалявам нито за секунда за нищо, и на всеки, който чете тук ще кажа още веднъж, нека опита с АА да намери спасение и свобода от алкохолизма, нищо няма да загуби, даже, даже, ако предположим, че не се получи, няма да загуби, защото ще придобие опит, житейски опит, но аз съм убедена, че всеки, който вложи всичките си сили и има желание за промяна, ще успее.

Последно в психиатрията срещнах две жени, едната е на моя възраст, другото е момиче, за което искам да напиша две думи, съвсем младо момиче, не знам на колко години е, майката ми се стори по-млада от мен даже, русо, високо, красиво дете, красиво, от осемдесет килограма е станало на 40 кг. Яде и повръща и пие. Развила е алкохолна полиневропатия, не може да се движи добре, с майка си се карат непрекъснато, и момичето не може да се конролира в общуването с майката.
Нелепа и трагична картина. Няма нужда от повече думи като че ли, аз не съм така алтруистична, искам да имам най-хубавите неща за себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите