Само реагирах на един супер глупав и масов синдром в България - правителството е виновно за всичко.
Миналата седмица една колежка ми обясняваше как нейн познат, който десет години изнасял консерви за Австрия фалирал. Защо? Как защо - заради тъпака Бойко Борисов. Като я поразпитах как точно ББ е повлиял конкретно на бизнеса на този човек и как точно го е довел до фалит, се оказа, че качествените му работници избягали в Гърция за по-големи заплати, качеството на продукцията му паднало, от Австрия партньорът го отрязал и не могъл да си намери нов.
На българина винаги някой друг му е виновен и някой друг трябва да го спаси от страданията, по възможност докато той си пие ракийката вкъщи, зад плътно спуснатите кепенци.
Понеже се интересувам от темата, много съм чел за Априлското въстание и руско-труската война. Само че не официалните учебници. Героизмът в тези времена е 1/1000. Останалото е мръсотия, предатилство, алчност, страх, подлост, "аз съм си добре, какво ме боли комшията" и "я не сакам мен да е добре а Вуте да му е зле".
И да, дойдох тук да науча. И научих. Да научиш не означава да приемеш тезата на източника на информация. Означава да я съпоставиш с друг източник на информация, да обмислиш, да потърсиш и намериш логическото обяснение и връзки, да се опреш на предишния си опит и да си направиш собствен изводи. Дали тези изводи ще бъдат верни или грешни зависи от мног онеща, но основно от теб самия.
Аз съм ваншен човек и вероятно нямам право д ави давам съвети, но имам право д аизкажа мнение.
Докато пеете химна "Алкохолът е болест" и очаквате от околния свят само съчувствие, трудно още се излекувате. Ако алкохолът е болескт, то той е като отрязан крак - няма да се научиш да ходиш, ако си седиш ихленчиш в количката и чакаш някой да те бута от състрадание. Ще се върнеш към (що-годе) нормално ходене само ако проявиш упоритост, вложиш много труд и понесеш много болка. Само тогава ще ходиш без да очакваш помощ от другите и ще получиш вместо тяхното съжаление, тяхното уважение.
|