|
Ще ти кажа само на теб
Аз по принцип съм благ и състрадателен човек, но глупостта и несправедливостта ме вбесяват откакто се помня.
Някъде четох, че сарказмът е измислен, защото е незаконно да разбиеш носа на някого, а аз съм роден майстор на сарказма.
Е, като не могат да ме оборят с доводи, а се дразнят от сарказма ми, който ги мачка повече от юмруци, ме банват.
Като добавиш и това – „Този го познавам, ял съм и съм пил с него на купони. Е понякога е интригант малко, ама иначе е добър човек, а ти ако си толкоз умен ще отстъпиш – умният отстъпва. Освен това теб не те знам откъде се довлече, на купони отказваш да идваш, криеш се нещо, значи си мръсник. Марш оттук!”, нещата си идват на мястото.
И още една тайна ще ти разкрия. В началото много страдах, като ми се нахвърлеха „местните” – „Ама как може така, те не разбират ли, че съм прав, не виждат ли оня какви ги върши...” и не мога да заспя часове. После си казах – „Когато животът ти подхвърля лимони...” и започнах да тренирам. Като тези от Шао Лин, дето превъзмогвайки болката блъскат някое дърво с върха на пръстите си докато ги направят безчувствени.
Е, научих се. Няма човек или дума във форум, която да ме изкара от равновесие, да ме разтърси, да ме накара да мисля с часове защо, какво и как. Като професионален боксьор съм – не усещам болка, удрям без злоба, не се пазя от замахванията, а преценявам кога противникът се е открил, за да го нокаутирам. Победен или победител, слизам от ринга без излишни емоции. Ако съм победил се радвам като при добре свършена работа, ако съм загубил си правя кратък анализ дали съм направил грешки или просто противникът ми е бил по-силен в момента.
Долу-горе това е.
Весели празници!
|
Re: За ...учителката [re: mercurial]
