Бог да простии баша ти Харакири.
Знаеш ли,сетих се за моя баща.
Почина през 2005.
Сина ми се роди 2004 лятото ,юни месец.
Баща ми почина месец юли,2005.
Успя да види внука си,само за един месец време,докато си бяхме отпуската в бг.
Направихме кръщене,рожден ден на малкия,събрахме се два три пъти цялата рода,покрай поводите.
Баща ми едвам ходеше,така и не ми каза и скри от мен под бинтовете по двата си крака,че вече е имал гангрени и ндвата крака,вследствие крайно изострения тромбофлебит,и запушените вени и на двата крака.
Краката му бяха като релфна географска карта на БГ,както обичаше да се бъзика той.
Надсмиваше се над живота и смъртта,и всеки ден пушеше по 2 кутии цигари,както и пиеше още от 5,6 часа ракия с кафе за запръжка.
Живота му беше станал една огромна и постоянна вересия,по кръчми и по магазини.
Беше ме срам от хората на които дължеше.
Скоро ми разправяше той,като ме понесат към гробищата,ще ви отърва и ще ми умрат вересиите.
Бях му много ядосан,за това,че беше стигнал дотам,до просешка тояга и за смях на цял един град,който е благоустроил,с уменията си.
Беше технически ръководител към кметството навремето,както и много обекти и неща е построил и обновил из града ни.
Но за семейство и дом,нищо не направи.
И когато месец по-късно ,като се прибрахме в Норвегия,когато един слънчев и горещ юлски ден ми казаха,баща ти свърши,все едно земята се отвори под мен.
Мака ми си отиде195,дядо ми ,баща и-4 дена преди нея.
Другия ми дядо,по бащина линия,98.
Чичо ми,на баща ми брат,загина на 42 при зверска катастрофа на петолъчката навремето.
Не можеха да ги разпознаят половината в колата,под един тир,се бяха наврели със 180.
Баба ми ,по бащина линия почина началото на 2005,баща ми юли 2005.
А само преди 40 дни почина и баба мина 91 години.
Страхотна съдба,от 1995 до 2012 си отидаха всички най-близки мои хора,с изключение на детето ми и жена ми.
незнам,тая орисница..много трябва да ме е обичала.
А съм и седмак роден,едвам съм оживял,бил съм 1.300 при раждането.
Нямам братя и сестри.
Навремето една врачка по един импулсен телефон в София навремето ми каза,че в рамките на деситилетие горе длу,ще остана напълно сам,кръгъл сирак.
И че ще преживея страхотни катаклизми в живота си.
Помислих я за шарлатанка.
Сега разбирам,че на 80процента позна,даже и повече.
С времето взех да се убеждавам,че е била права.
Баща ми току що посрещна и видя внука си,и си отиде от този свят.
За това ми е най-болно.
Че детето никога няма да ги познава както аз.
И с времето станах по философски настроен,виждайки клко преходно е всичко,и колко непостоянни и жалки са човешките стремежи за нещо постоянно и вечно.
При всичките тези катаклизми в личния живот,плюс няколко сериозни болести при мен,като единия път ме върнаха от оня свят с операции и системи,се замислям,че това е бил единственния мой път,опомнянето както и оценяването на живота.
На моменти си мисля,може би бог,лишавайки ме от всички близки хора само още на 40,давйки ми толкова болести и премеждия в живота ми,ска от мен най-ценното.
Да остана човек,и да заложа на непреходните ценности,доколото може да има непредходни такива.
Не ми е дал паи и богатства,за да не се развратя,опозоря и разоря.
Незнам,само мои мисли са това.
Щеше ми се да споделя нещо по-ведро,извинявайте за което.
Важното е,че научих житейските уроци,и не повтарям старите мой и бащини грешки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите