И аз ще го напиша още много пъти. Защото още много пъти ще бъда благодарна и ще се убеждавам, че ако не бях попаднала в АА, нямаше да мога да посрещна всичко това, което Провидението ми е подготвило.
Преди 6 дни си отиде баща ми. Мир на праха му. Един от моите най-големи, както мислех - непреодолими страхове - страх от смъртта на близък. В началото на трезвостта си казах на спонсора - всичко мога да преодолея, но това - не. Смятам, че ако се случи - ще пия. Дълго време, по-назад в трезвостта ми, изпадах в ступор само като си представях сетния час на болния. Татко си беше тръгнал и преди две години, но тогава се върна. Не спях, не ядях, не мислех за нищо друго, не съществуваше нищо друго. Но бях трезва. Така че можех да правя всичко това, което правех. Да се грижа денонощно за него и да подкрепям майка ми доколкото мога. И сега стана така. Да, имаше паника, имаше неистово желание за контрол, и умора, и хленч, и самосъжаление, упреквах Бог, че се бави с решението си...Но бях трезва. Само така можех да съм нужна и да преживея тези 3 ужасно тежки седмици на агония. Ако пиех - първо е под въпрос дали щях да съм жива, защото в този режим отпреди 6 години - едва ли - и второ - щях да съм на черешата от първия миг на последното влошаване на състоянието на баща ми. Което означава - пълна неадекватност. Което означава, че вместо аз да се грижа за нуждаещите се, аз самата щях да се нуждая от спешна помощ. И вместо аз да държа легена за повръщане и да сменям памперси, някой друг трябваше да го прави с мен...
(На погребението на леля ми преди десетина година пих през целия път до далечното дунавско село, през цялата нощ на бдението, цялата сутрин докато траеха всички церемонии, знаете как е на село, после часовете на поминката, после по целия път обратно...и натворих толкова глупости, колкото само пиян човек може...)
Ето затова съм благодарна. Че ми се случи на трезво да преживея един от най-големите си страхове и да го приема мъжката. Без да надигам бутилката и да тъна в сълзи и сополи, без да плета крака и да пелтеча, да се тъпча с лексотани и да вия като пребито псе. Благодарна съм, че усетих скръбта на трезво и разбрах, че мога да преглътна и този хап без да пия.

И това не е всичко.

Във вторник го изпратихме татко. Усетих лепкавите пипала на самосъжалението, окайването, депресивни пристъпи, безпомощност, съдбовност и пр. парализиращи здравия разум емоции. Опитаха се да изпълзят от кутията на Пандора всички онези детайли от арсенала на демона в мен, наречен алкохолизъм, за да се опитат да ме тласнат отново към дъното.

Имах рецептата. Да, да, в АА я получих. И вече шеста година действа безотказно - Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променям нещата, които мога да променя и мъдростта на прозирам разликата между едните и другите - и нека бъде Твоята воля, не моята...нека бъде Твоята воля, не моята...Твоята воля, не моята...

В сряда, след поклонението на татко, отидох на други гробища, да положим урната на зет ми, който почина 40 дни по-рано.

В четвъртък сутринта звънна телефона и доведената ми дъщеря съобщи, че току що е родила момиченце...Радост огромна. След тежка скръб.

Всеки, който чете това, знае какво щеше да направи, ако тези неща му се бяха случили докато още пиеше...

Ето затова съм благодарна, че попаднах в АА и съм трезва. Защото утре след тежката седмица на обгрижване на мъртвец, погребения, урнополагания и пр. гробовни дела, аз ще ида да изписвам дъщерята и бебето. След като съм купила количка, и пелени, и бонбони, и шапчици. Трезва аз мога да правя всичко, каквото трябва. Мога да приема реалния живот с радостите и скърбите му точно такъв, какъвто ми го праща Бог. И да помъдрявам с всяка минута.

Ето затова съм благодарна.