Още много пъти по много ще го напиша тук, че сега се чувствам така, както никога досега не съм се чувствала и съм много благодарна на АА и на всички, които са ми помогнали да стигна до този ден.
Преди пет години с приближаването на Коледа се приближи стремително към мен и духът на алкохолизма, последните ми спомени са за едно вино, в картонена опаковка, от три или пет литра, не помня, което изпих преди да му е дошло времето за пиене, т.е. преди празника.
Мъжът ми тогава беше много разочарован от случилото се и се наложи да купи ново вино.
Аз НЕ изпитах чувство за вина, само очаквах новото вино, очаквах той да купи още вино, защото имах нужда да пия още.
После, на самата Коледа или Нова Година, НЕ помня, едва не си счупих предния зъб, което много ме изненада, притесни, обърка и стресна и озадачи и възмути и още много състояния предизвика в мен, но ...въпреки клатещият се зъб не спрях да пия....

Ще го напиша още КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО по много, че духът на АА ме ИЗЦЕЛИ !