Коварен,объркващ,всемогъщ.. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена."

Гл.ІІІ от Голямата книга-"Още за алкохолизма".

...................

Днес имах възможността да поговоря с един мой събрат в психо-диспансера в града и когато трябваше да го направя за миг само се замислих дали точно сега трябва,дали еди какво си или не,но не мислих много,а просто отидох,намерих го и си поговорихме доста време за нас,за пиенето и живота ни като цяло.Докато си говорихме,виждах как между нас имаше една стена поставена точно от самата болест-алкохолизъм,която тотално пречеше на каквато и да е информация да достигне до него.Виждайки това се помолих и продължих да участвам в разговора,и да виждам своето тотално безсилие пред алкохолизма.Както слушах и споделях от себе си, по едно време съвсем простичко му казах,че съм при него не за да се правя на "професор или лечител",а най-вече за да остана трезвен,защото трезвеността си не мога да я затворя в буркани,а за да се радвам на това,което имам трябва да го споделя с тия,които го пожелаят и съм му благодарен за отделеното ми време.Казах му,че обичам нещата да си ги обяснявам по най-простичкия начин за себе си,и че ако имах друг начин за да оставам трезвен ден по ден и да се радвам на трезвеността си без да правя нищо,то е съвсем просто и логично сега да съм някъде другаде,а не при него в психото,като подчертах,че ми е приятно да си говоря с него освен,че е важно за мен,но има толкова много неща,които вече с удоволствие мога да правя по всяко време,че това щеше да е последното,което щях да върша сега,ако не беше жизнено важно за мен да продължавам да го правя.Като го казвам,наистина виждам,че е така,а не е някакво празно бърборене и колко важно е за мен да предавам на другите това,което ми беше подарено в Анонимни Алкохолици по много,много причини.Все по-ясно виждам за каква лудост става дума и колко съм безсилен пред моя алкохолизъм,и пред този на другите мои събратя и как единствено връщайки се ден по ден в АА и правейки кротко ден по ден това,което трябва да се прави,мога да имам Живот,за който дори не съм си мечтал и в най-смелите си фантазии...