1 ден ли?
Ами да,след като ме чакаше сак със събрани мои дрехи,и молба за развод от съпругата ми непопълнена все още на масата,разбрах,впрочем представих си един примерен сценариина живота ми една година напред във времето.
Представих си се безработен,на квартира(плащана от социалните и само дотам),без пукната норвежка крона от остатъка от социалните,със гневна бивша жена която ми крещи че отново не съм дал нищо към детето си,че немога трезвен дори да ида при нея да си видя детето.
После си представих ,че има забрана да доближавам блока на 50 метра.
Както и това,че всички говореха зад гърба ми колко съм пропаднал,какво хубаво момче съм бил,а съм опропастил живота си,и всички ги е срам от мен.
Както детето ми и жена ми,така и всички останали.
После си представих че един ден правя опит за самоубийство,на висока сграда,или пък прерязващ вените си.
И без това бях и съм бил до този момент почти винаги във депресия и комплекси за малоценност.
Този ден,представяйки си всичките тези неща,като на филм на реалните ужаси,които неминуемо щяха да се сбъднат поне наполовина,в този ден поисках единственно 3 дни от жена ми,казах и -дай ми три дни.
И си хванах якето и тръгнах към АА.
Не ,че не ги бях посещавал,един два пъти и преди това,но този път без ничий натиски,тръгнах натам,на сбирка.
Понеже,нямах вече никакви козове и алтернативи.
Благодаря на бог за преживения ужас,за тези седмици на ужас,и страх да не загубя най-ценното,семейството ми,виждайки че света изчезва и рухва под краката ми.
Жена ми вече изобщо не вярваше на нито една моя дума и обещание.
Понеже бях лъжец,манипулатор,криещ се алкохолик,да пие тайно,както и абсолютно безотговорен баща и родител.
И беше права.
Кой бях аз да съсипвам живота на детето си?
Нима след като моя баща беше съсипал моя живот и на майка ми,кое ми даваше право да съсипвам аз техния?
Нали уж бях различен от баща си...явно му бях одрал кожата,само където не бях толкова вулгарно-безкомпромисен като него,който от жени акъл не щеше,камо ли пък аз да му опонирам.
Тук се различавахме,че все пак послушах малкото си здрав разум останал ми тогава,и беше ред да докажа на света и себе си,че имам повече воля на тоя свят от един плужек или ганглий.
Всичко е минало,и отдавна върнах живота си обратно,запазих и дом и семейство.
Но тоя пъви ден няма никога да го забравя.
В който наистина вече и психически и физически бях пълен аут ,че мога да продължа да пия.
Предадох се,и спрях със алкохола,веднъж и завинаги.
И сега ЗНАМ вече вътрешно,че никой не може дори и насила,да ми налее в устата.
За приятелите ми,пиещите такива,и повечето алкохолизирани,за старите авечета в бг,беше като удар от шамар,че съм и пълен трезвенник,и непушасч.
Със сигурност жена ми е слойила вилата на врата,станал съм под чехъл,путьо..и прочие.
Нищо...те си знаят.
Само че както вървят с тази тенденция..все повече се замислям,чие ли жито скоро ще се наложи да ям,на кой мой приетел ще е първото погребение.
Един познат умря,от цироза,общ познат.
Само на 42.
Аз съм на 40 сега,повечето са на 37,38,39 около мен моите приятели от бг.
Но вече сериозно са зациклили в бутилката повечето.
Обаче това е анатема и нечувана наглост,ако им кажа нещо за пиенето им.
На няколко пъти съм им загатвал..обаче се повдигна буря от недоволства.
Щом съм станал трезвенник и непушач съм,станал като отшелник в норге.и като месия съм вървял да ги поучавам,и те да станели като мен.
Еми казах им,понеже ви обичам,и не искам да ви ям житото скоро.
Една част от тях вече и не ми говорят особенно в бг.
Оставил съм ги да пасат..и да се хлъзгат по алкохолната пързалка,неуправляемо.
Техен си е живота,мен ме боли за тях...но за тях явно съм станал деспот и тартор.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!