|
На 6.12.2006. година след като излязох за последен,пореден път от изтрезвителното в града и след като се довлякох до дома си бидейки на умиране,потърсих помощ първо от моята психиатърка,която небрежно ме отсвири,а после потърсих помощ от психолога,който до преди това правеше "АА-сбирки" в града,и които бях посещавал известно време без някакъв резултат.Като позвъних,след кратък разговор и желанието да получа помощ,вместо такава получих "леко порицание" относно своето запиване,някакъв двусмислен съвет относно "нуждата от специализирана помощ",при което аз подивях за нула време и имаше голяма опасност да стане някоя непоправима беля,но слава Богу успя да ми се размине.Най-доброто беше,че след около двайсетина минути имах Шанса при мен да дойде човек от АА,когото бях виждал в дома на въпросния "Водещ на сбирката" и стана така,че спрях да пия. Почнах да правя това,което ми се предлагаше,като дори не се и замислях какво правя и защо го правя,но виждах,че това определено ме запазваше трезвен ден след ден месеци подред!
По това време въпреки,че бяхме заедно,въпреки,че видях как това "нещо" действаше,след няколко месеца се отделих от тази новосъздадена АА-група,без дори да видя,че това е истинска група на Анонимни Алкохолици,взех това отново за някаква "прищявка или измишльотина",която не ми трябва,отделих се от групата с идеята,че "не съм като тях"и тръгнах отново на тая терапия,където се бях мотал преди време с осъзнаването,че поне трябва да имам алкохолици покрай себе си за да не пия.
Моите събратя на сбирките там не спряха да пият,аз пък не спрях да пия перманентно лекарства и по едно време взех да усещам,че нещо не е наред,като това се усещаше дълбоко вътре в мен.Не ми трябваше още много време за да се реша да се върна обратно при хората в АА,които ме приеха без нищо да ми натякват или да ме обвиняват,но вече изпълнен с достатъчно предубеждения и страхове,с ненужна суха информация,се запих след една година без капка алкохол.Пих повече от месец без да успея да се спра,не успях да умра или да се побъркам въпреки прекараните болести преди време и след около месец без алкохол написах първото си писмо на моя спонсор,който без да ми каже каквото,и да е относно моето запиване, взе да ми помага да се изправя и да се движа по Дванадесетте Стъпки на Анонимни Алкохолици.
Днес и сега съм жив,и трезвен,въпреки всякаква логика,което ме кара да съм истински благодарен за това,което ми бе щедро дарено,и което не спира да ми се открива ден подир ден при едно единствено условие-да продължавам да не спирам да действам така,както беше направено с мен преди време.Старая се да го правя не само поради своята трезвеност,но ми е приятно и безкрайно радостно,когато някой новичък събрат се хване да действа с желанието да остане трезвен,и да се радва на трезвеността си ден по ден.За това кратко време видях как живота ми се промени така,както спонсора ми бе казал преди време и така,както никога не бях си представял,че може да бъде,но също така видях,и колко много хора затънаха и продължават да затъват в алкохолизма поради нещо,което не зависи от мен,или от когото и да е.Това ме кара все повече да съм благодарен за това,което ни беше щедро дарено в Анонимни Алкохолици,но също така нито за миг да не си и помислям,че сам мога да се справя с болестта си.
Днес и сега,благодарение на АА съм чист и трезвен доста време,за което съм благодарен на АА като цяло, на АА-група "Пробуждане" гр. Стара Загора и на спонсора ми,без който това щеше да е невъзможно да се осъществи.Най-вече съм благодарен на Бог(така,както Го разбирам) за това,че ми прати точните хора,на точното място и на точното време ,преди да стане непоправимото,но също така за това,че ми даде Втори Шанс да живея, и да се радвам на Живота си в трезвеност споделяйки го със събратята ни,които също го желаят.[/b]
Благодаря и на всички събратя,които пишат,и споделят тук и сега.
Желая ви още 24 часа трезвеност,и нека Бог да ви пази и закриля.
Бъди себе си.
|
Благодаря ви! [re: aetos_65]
