Искам да изразя благодарността си на група „Пробуждане” и да честитя рожденния и ден, пожелавам още много такива да има !

На 06.04. 2010 г. за първи път отидох на сбирка на АА в група „Пробуждане” в Стара Загора, защото повярвах и запомних добре думите на психоложката, която ме лекуваше, че сама няма да се оправя с проблема си – пиенето.

Още си спомням първата сбирка, когато взех думата и се изказах, как обясних колко е полезно да се пие вечер по малко алкохол, и как социологическите проучвания сочат, че във Франция броят на инфарктите е по-нисък заради прословутата чаша вино вечер и как във Великобритания пък броят на инсултите е по-нисък заради упортебата на джин.

Ето това бяха първите ми мисли, които ме споходиха на сбирка на АА.
След една година една сестра от АА, която е и моя приятелка сега ми каза, че според нея е чудо как съм трезва като се има предвид какво е чула да говоря на първата сбирка, тя имаше предвид точно по-горните ми думи.

Днес съм трезва, ходя на работа, спортувам, пътувам, мога да летя отново със самолет, ходя на кино, на театър, домакинствам, грижа се за баща си, обикалям магазини, не изпитвам страх от големи обеми пространства, чувстствам се добре, плача понякога, радвам се на радостта на приятелите си и тъгувам ако им се случи нещо неприятно, като се ядосам понякога крещя, но се случва много рядко, обмислям поведението си и действията си.

Като отидох на първата си сбирка на АА пиех лекарства, бях спряла току що диазепама, пиех антидепресанти и хлорпротиксен, спомена за алкохола беше съвсем реален пред мен, в главата ми се въртяха объркани мисли, непрекъснато си измислях сценарии за бъдещето и живота си, изпитвах ужасно нетърпимо чувство за вина за смъртта на майка си, изпитвах нетърпими угризения на съвестта за поведението си, когато пиянствах, изпитвах неприязън и раздразнителност към баща си, не можех да общувам с роднините си, защото се дразних, че не са като мен, не можех да общувам с приятелите си, защото се срамувах от проблема си, на работа едвам си отварях устата за да изкажа мнение, нямах сили да обиколя прословутия парк в града ни.


Благодаря, духът на АА ме съживи и ми вдъхна сили за нов живот !