500-600 на ден, това ми беше дозата поне 5-6 години. В тоя грамаж ми влизаше моята си закована водка в малка бутилка, плюс 4 по 50 в службата. Карах да ми ги сипват в четири чашки - уж за колеги вземам, а в асансьора си ги изливах в една голяма чаша. 100 с обяда - официално - в служебното барче. И 100 вечер - пак официално на вечеря с мъжа ми.
Нямах оплаквания, освен понякога гадене към 11 на другия ден преди да съм изпила Онази спасителна бира, от която всичко ми минаваше и бях готова да си почна дозата както си му е редът. Лошо-лошо, колко да ми е било лошо като си вършех работата и бях с ума си. Даже не е точно да ме боли глава, ами тежест някаква. Не повръщах. Почти никога. Тежестта се усещаше предимно като висна на някоя спирка при 30-градусов пек. Както и да е. След известно време обаче, тази сутрешната бира - за изтрезняване - ми се стори несериозна работа и я замених с патронче. Сиреч дозата скочи от раз с 200 гр. преди обяд.
И тогава не помня да ми е имало нещо. Зулуми не съм правила, не съм се освинвала, не съм повръщала пред колеги или на улицата. Понеже знаех как да разпределям

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите