Здравей дядо,

Лично аз цял живот съм проявявала здрав разум и упоритост, и то завидна упоритост, и пак стигнах до лечение на алохолизъм в лечебно заведение, или искам да кажа, че бях сполетяна от много сериозни и страшни състояния на алкохолна пристрастеност, въпреки моя здрав разум и упоритост и воля, завидна в много други отношения, на това искам да обърна внимание.

По-нататък, това, което чета при теб ми изглежда така познато, отново откривам себе си, самата аз съм интровертен индивид, трудно приемащ съвети, непримирим, объркан, лабилен, колеблив, залитащ...

За алкохолизма, човек се ражда с характер на алкохолик, или се ражда алкохолик, по начина, по който се описва и разглежда това заболяване в медицинската литература и сред болните като мен.

Когато човек "стане" алкохолик според народопсихологията на българина, сиреч когато човек вече не може да спре да пие или не може да пази равновесие и се излага на публични места, защото точно това се свързва с наименованието алкохолик в обществото ни, тогава вече е доста късно, заболяването е напреднало твърде много, тогава възможностите за помощ не са така много, за съжаление. Пиша всичко това, защото имам реален горчив опит, и то двоен, от преживяванията на моя много близка роднина и на мен самата.

Това е причината за съвета ми да се запознае човек, да се справи с литературата, да се поразрови, и тук разбира се да чете, моето лично становище и така като житейска нагласа е да се събере колкото е възможно повече информация по даден проблем, и да не спира да търси, и както виждам и ти си с някаква подобна житейска нагласа или философия, което ми харесва и заради което ти отговарям.

Проблемът може да бъде осъзнат, разгледан, разискван и решен само ако има достатъчно събрана необходима информация за него, достатъчно пълна информация, тогава би могло да се намери път за решаването му и да се очаква положителен резултат.