Прав си за повечето неща (случаят с господа и неговото (не)съществуване е по-пециален и няма да се спирам на него).

Навремето кумът ми казваше: "Договорите и аварийните процедури се пишат за когато системата не работи и трябва д аса добре обмислени. Ако системата винаги работеше правилно, нямаше да има нужда от тях".

Свикнал съм да преценявам откъде може да възникне проблем и да се подготвям за това. Доброто - добре дошло, за него няма какво да се готвиш или да го очакваш.

Когато карам по планински път с много завои, влизам във всеки така, че карайки с нормална скорост все пак да съм максимално готов да избегна препятствие ако ми се наложи. Когато го споменах на сбирката по случай завършването на шофьорския курс, най-слабата курсистка се изпъна: "Да бе, то пък баш на теб ще ти излезе препятствие. Аз никога не мисля за това". Е, браво! Дано не ти се случва, щото резултатът ще е ясен.

Когато някой срещу мен изпреварва рисковано, не му присветкам с фаровете и не натискам газта "да му изкарам ангелите", щото така най-лесно и двамата ще ни опеят. Напротив, намалявам, прибирам се към банкета и му давам максимално място и време да си довърши идиотската маневра. Е, през това време го псувам яко, но това е друг въпрос.

Няма лошо да имам повече информация за размишление, за доводи, за примери, ако се наложи дискусия. А ако не се, още по-добре.

Работя на принципа на пожарната и застраховката - трябва задърлжително да ги има, а ако бедствието не се случи, не се ядосвам за пропиляното време, усилия и средства, а се радвам, че не се е случило.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите