Ами защото справянето с депресия, паника и подобни "отклонения" е като справянето с ампутиран крак - можеш да се научиш да ходиш (ако искаш да го направиш) без да куцаш, можеш дори да се научиш да тичаш и то доста бързо, но никога няма да си същият като преди ампутацията.

Здр отново Дядо,
прав си, че никога няма да си същият, можеш да бъдеш много повече от това което си бил преди според мен. Прочетох още три мнения напред, но се върнах на това да ти отговоря за всичко което прочетох.
Направи ми впечатление, че се съсредоточаваш винаги в проблемите и не забелязваш добрите страни на нещата. Притесняваш се прекалено много за дъщеря си, а то с притеснения няма как да и решиш проблемите. Мога да ти кажа как можеш да и помогнеш и то със сигурност.
Като се учиш да се съсредоточаваш винаги в ДЕЙСТВИЯТА ЗА РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА ВМЕСТО В ПРОБЛЕМА. Защото като го гледаш и се суетиш той нараства и най лошото е, че това ти става характер да търсиш проблеми. И винаги във всичко ще виждаш проблеми, а то няма такива. Те нещата просто си се случват и не са лоши. Важно е как гледаме на тях. Ще ти дам пример със себе си:
Преди когато бях в депресия и тнт. излизам навън в подобно есенно време и си казвам. Ето пак е облачно, мрачно и идва и зима, ще сигурно ще е голям студ. И се депресирах и започнах да изреждам недостатъците на времето, после започвах да изреждам недостатъците на някой човек, после моите и така до безкрай. И така страдах и трябваше да се пие алкохоли или хапове.
А сега излизам навън и използвам очите си да разглеждам красотите които ни заобикалят. Стоях оня ден в градската ни градина и разглеждах една много красива гледка, едни дървета има там които заобикалят един паметник, нещо от сорта на акация са мисля но явно рядък вид. А зад тях две Гинко Билоба, с пожълтели листа. Стоях така в продължение на 20 минути съм ги гледал и съм слушал музика. И сега много искам да си купя професионален фотоапарат за да снимам подобни неща. Преди никога не съм обръщал внимание на природата, а само и единствено на недостатъците. И така докато гледах тия дървета и благодарях, за тая красота, за това, че съм толкова добре, за това че нещата стават все по добри и по добри, се сетих преди как щях да псувам, за нещо или да обвинявам себе си за нещо и щях да""живея""в своя свят който не беше въобще хубав. А то всъщност извън мен имало друг свят в който има всичко, само дето съм го търсил това всичко на грешното място, но това е друга тема.
Мисълта ми е, че ако започнеш да обръщаш внимание на хубавите неща, на позитивните във хората и себе си, ще откриеш един друг свят. И когато го откриеш, ще дадеш пример на дъщеря си и тя ще поиска това което имаш ти и тогава ще имаш реален шанс да и помогнеш. Но е важен примера, не това което ще и кажеш, че е правилно да направи.
И най важното, което трябваше да е на първо място.
Никога не съм вярвал преди в Бог, но в АА го открих, като правих програмата за възстановяване от алкохолизъм. И мога да ти кажа, че той върши чудеса за тези които го търсят. Тази програма е за всички хора не само за алкохолици. Тя става за всеки, човек който не е доволен от живота си.
Така, че търси Го има начини по които може да се стигне до Него.