Ами аз затова се отбих тук - за да получа някаква информация от първа ръка. Не ми се чете медицинска литература по въпроса. Там е теорията, която малко или много ми е позната. Искам да чуя нещо от тези, които не само са преживели проблема, но и са осъзнали, че това е проблем.

Защо? Защото, както споменах, минах през депресия и през паническо разстройство и разбрах, че докато човек сам не осъзнае какво му се случва, защо му се случва и как може да се бори с него, книгите не помагат особено. Така, когато преди време дъщеря ми също получи паническо разстройство, аз за късмет бях наясно с проблема и успешно й помогнах да се справя с него. Не ми се мисли какво би било, ако не бях минал през този ад преди нея и разчитах само на лекари, които няма как да знам колко са добри и прави в диагнозата и лечението си.

Макар да има предпоставки, мисля, че още колата не се е обърнала, а може и никога да не се обърне. Защо разчитам на късмета й? Защото от депресията и паниката разбрах, че човек може да бъде сполетян от състояния, с които да не може да се пребори, ако не прояви достатъчно здрав разум и упоритост.

Другата причина за уповаване на късмета е, че струва ми се при алкохолизма няма подходящ момент за външна намеса преди човек да е станал алкохолик, да го е осъзнал и да е готов да получи помощ. Всяка намеса преди тази точка би била отблъсната. Така мисля. А и дъщеря ми е особена в това отношение - за разлика от сина е по-интровертна и много трудно приема съвети. Дори когато сама види, че съветите са били правилни, пак ги приема за правилни само за конкретния случай и при друг подобен отново ги посреща на нож - нещата този път били различни или ние не сме разбирали и т.н. Затова внимаваме да не пренавием пружинката и вместо да помогнем, да се лишим дори от малкото информация която получаваме от нея, за да сме що-годе в курса на събитията.

Затова се надявам да има късмет лошото да не й се случи или ако се случи тя да може да се справи, или ако тя не може сама, ние да сме в състояние да й помогнем. Не мисля, че в момента бих могъл да направя повече, защото както казах, децата ми са над средното ниво на добро възпитание, не висят по барове и дискотеки, не се връщат пияни (с изключение на оня случай) не миткат по нощите неизвестно къде, знаем къде са и се обаждат ако ще се забавят повече от нормалното. Нямам основания да "затягам колана", пък и ефектът би бил обратен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите